ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Книжка 1
1 статия   7 - 18
2 статия   19 - 27
3 статия   29 - 40
4 статия   41 - 47
5 статия   49 - 61
6 статия   63 - 70
7 статия   71 - 81
8 статия   83 - 94
9 статия   95 - 106
10 статия   107 - 118
11 статия   119 - 130
12 статия   131 - 142
13 статия   143 - 154
14 статия   155 - 165
15 статия   167 - 177
16 статия   179 - 188
Книжка 2
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА БОБОВИ КУЛТУРИ
 
БЕСЛЕТ – НОВ СОРТ ОБИКНОВЕН ЗРЯЛ ФАСУЛ (P. VULGARIS L.)
  Димитър Генчев, Иван Киряков, Магдалена Белева  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Oсновният проблем от технологията за отглеждане на зрял фасул (Phaseolus vulgaris L.) е прибирането. Начинът на прибиране зависи от типа на растението. При технология на отглеждане, която използва ниско ниво на механизация и прибирането е ръчно, типът на растението не е от значение, с изключение на случаите когато морфологията му има отрицателна корелация с продуктивността. Най-подходящият хабитус за директна жътва със зърнокомбайн е IIа тип, с правостоящо растение, високо разположени и неразпукващи се бобове, бели семена, устойчиво на икономически важните болести. Освен това сортовете от този тип се характеризират с висок добив при най-висока стабилност. Правостоящото растение осигурява по-добра осветеност на посева, по-добра фотосинтетична дейност и по-висока продуктивност. То осигурява по-добра проветряемост на посева, по-малко проблеми с болести и намалява до минимум проблемите свързани с чести валежи по време на прибиране. Ето защо селекционно-подобрителната работа в ДЗИ – Г. Тошево е насочена за създаване на сортове зрял фасул с такава характеристика. До сега в ДЗИ – Г. Тошево са създадени три сорта зрял фасул с хабитус IIa тип – Прелом, Абритус и Лудогорие. Сорт Беслет е създаден от Димитър Генчев и Иван Киряков, ДЗИ – Генерал Тошево чрез многократен индивидуален отбор в хибридна популация на кръстоската DG 95-20 (HR 45/Абритус). Сортът е признат за оригинален на заседание на Експертна комисия по бобови култури към ИАСАС на 18.10.2007 г. и утвърден за вписване в списък Б на Официалната сортова листа на Република България. Вегетационният период на сорт Беслет е 95±3 d, с 4 d по-дълъг от сорт Добруджански 7 и с един ден по-къс от сорт Абритус. Главното стъбло и разклоненията на сорт Беслет завършват с вегетативна пъпка. Растението е без притка и не поляга (IIа тип). Хипокотилът е зелен. Височината на растението в зависимост от условията на околната среда е в границите на 40 – 60 cm. Бобовете са разположени в горните 4/5 от растението. Сортът е подходящ за директно прибиране. Листата са светло зелени, слабо релефни, средно големи, средно окосмени отгоре и отдолу, с четириъгълна форма и дълго заострен връх. Цветовете са с бели байраче и крилца, бяла ладийка и малък прицветник. Бобовете са средно дълги и тесни, заоблени, със средно съотношение дебелина:ширина, светло зелени през вегетацията с възможен виолетов нюанс, с лико, вдлъбната надлъжна форма, слабо извити, остър до пресечен връх, гладка повърхност, средно дълъг и слабо извит клюн. Семената са бели, със средно жилкуване и слаб гланц. Надлъжната форма е елипсовидна, а напречната широко елисовидна. Теглото на 1000 семена е 210 ± 20 g, а хектолитровото тегло 79.6 ± 1.2 kg. Те имат много добър вкус и се сваряват за 150 ± 12 min. Съдържанието на протеин е 20.5±1.5%. Сорт Беслет е с устойчивост на листа и боба към повечето български изолата от бактерийен пригор. Спрямо щамовете ХВ96221 и ХВ99132 реакцията на листа е 1.7, а на боба – 2.0. Това е сортът с най-добра устойчивост спрямо повече от 20 щама бактерийен пригор. Подобните сортове зрял фасул Абритус, Прелом и Лудогорие са със силно чувствителни листа и бобове към БП. При ореоловия пригор листът на сорт Беслет реагира с устойчива реакция към раси 1, 6, 7 и 9, а бобът с устойчива реакция към раси 9 и 6, и средно устойчива реакция към раси 1 и 7. Спрямо бактерийно увяхване растенията на сорт Беслет проявяват реакция на увяхване и/или некроза 4.2 (22-ия ден), и 6.2 (30-ия ден), и на подтискане на растежа 1.8 (22-ия ден) и 3.0 (30-ия ден). Спрямо изолат Ss-1 на склеротиния сорт Беслет е средно устойчив на 10-ия ден и слабо чувствителен на 15-ия ден. При антракноза стъблото, листните дръжки и листата са чувствителни към раса 81 и устойчиви към раси 2, 6, 22 и 54. Тази устойчивост към раси 2, 6, 22, и 54 при сорт Беслет се контролира от ген в локус Со-2, различен от гена на сорт Drezden (Genchev et al., 2010). Спрямо установените раси на ръжда в България (20-0, 20-1, 20-2, 20-3, 20-19, 28.1, 29-0, 29-1 и 51-3) сорт Беслет е с устойчив тип на реакция от 1.0 до 3.0 и степен на нападение от 0% до 10%, докато сорт Абритус притежава устойчивост единствено към раси 29-0 и 20-19.

Ключови думи: Phaseolus vulgaris; нов сорт; зрял фасул; РХС-различимост, хомогенност и стабилност; БСК – биологични и стопански качества; антракноза; ръжда; склеротиния; бактерийен пригор; ореолов пригор; бактерийно увяхване; прибиране