ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Книжка 1
1 статия   7 - 18
2 статия   19 - 27
3 статия   29 - 40
4 статия   41 - 47
5 статия   49 - 61
6 статия   63 - 70
7 статия   71 - 81
8 статия   83 - 94
9 статия   95 - 106
10 статия   107 - 118
11 статия   119 - 130
12 статия   131 - 142
13 статия   143 - 154
14 статия   155 - 165
15 статия   167 - 177
16 статия   179 - 188
Книжка 2
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА БОБОВИ КУЛТУРИ
 
‘РОДОПЕЯ’ – НОВ СОРТ МНОГОЦВЕТЕН ФАСУЛ (P coccineus. L.)
  Димитър Генчев, Иван Киряков, Магдалена Белева  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
В България се отглежда основно обикновен фасул (Phaseolus vulgaris L.) и по-малко, предимно в планинските райони многоцветен фасул (Phaseolus coccineus L.). Както обикновения, така и многоцветния фасул не са взискателни към почвения тип, но за получаването на високи добиви е необходимо две седмици преди цъфтеж и две седмици след цъфтеж да липсват максимални температури над 32°С, при почвена влага около и над 70% от ППВ и ХТК над 2.0. Такива условия в България са налице в планинските райони на Родопа, Стара планина, Рила, Пирин и др. с надморска височина между 700-1000 m. В тези райони обработваемата площ е малко, поради което се изисква нейното интензивно използване. Максимални добиви се получават от увивните форми отгледани на дълги пръти от обикновена леска (Corylus avellana L.). Отглеждането на този тип фасул е много трудоемко, но от единица площ се получава най-висок добив. При тези климатични условия получените семена са едри и се сваряват бързо и са много вкусни, с така наречената “мазна” консистенция. Тук добивите се движат от 3000 до 4000 и повече kg/ha.
Сорт Родопея е създаден от Димитър Генчев и Иван Киряков, ДЗИ – Генерал Тошево чрез многократен индивидуален отбор в местна форма от гр. Чепеларе, Смоленско.
Вегетационният период на сорт Родопея е с 29 дни по-дълъг от Добруджански 7. Главното стъбло и разклоненията на сорт Родопея завършват с вегетативна пъпка. Растението на сорт Родопея е от IVa растежен тип – с главно стъбло и разклонения завършващи с вегетативна пъпка, катерещо, с бобове разположени по цялото протежение на растението. Хипокотилът е зелен. Височината на растението в зависимост от условията на околната среда е в границите на 280 – 360 cm. Сортът се отглежда в самостоятелен посев с подпори.
Листата са умерено зелено оцветени, слабо релефни, средно големи, слабо окосмени отгоре и отдолу, с триъгълна до закръглена форма и средно заострен връх.
Цветовете са с бяло байраче и бели крилца, зелена ладийка и малък прицветник. Бобовете са средно дълги и средно широки, заоблени, със средно съотношение на дебелина към ширина, зелени през вегетацията, с лико, вдлъбната надлъжна форма, средно извити, остър до пресечен връх, гладка повърхност, къс и средно извит клюн.
Семената са бели, със средна експресия на гланца и жилкуване. По форма са бъбрековидни. Теглото на 1000 семена е 1725 ± 240 g, а хектолитровото тегло 63.0 ± 2.9 kg. Те имат отличен вкус и се сваряват на водна баня за 288 ± 35 min. Съдържанието на суров протеин е 21.5 ± 1.4%.
Сорт Родопея е с чувствителни лист и боб към щамовете ХВ96221 и ХВ99132 на бактерийния пригор. При ореоловия пригор листът на сорт Родопея е с устойчива реакция към раси 1, 6 и 9, и с средно устойчива реакция към раса 7, а на боба с устойчива реакция към раса 1 и средно устойчива към раса 6. Новият сорт е с имунна до устойчива реакция към бактерийно увяхване (щам СС96212), както към реакцията на увяхване, така и към подтискане на растежа. Към склеротинията е налице висока чувствителност с реакция на 10 и 15 ден 7.7 и 9.0, съответно. Спрямо 2, 6, 22 и 54 раси на антракнозата с имунна реакция са стъблото, листните дръжки и листа, докато спрямо раса 81 стъблото и листните дръжки са с устойчиви реакции, а листа е с имунна реакция. При ръждата сорт Родопея е чувствителен към седем раси и е имунен само към раса 20-19.
При условията на ДЗИ – Г. Тошево добивът от сорт Родопея (Phaseolus coccineus L.) е 1788 ± 734 kg/ha, което е с 61 kg/ha (3.5%) повече от добива на сорт Добруджански 7 (Phaseolus vulgaris L.).

Ключови думи: Phaseolus coccineus – Нов сорт – Многоцветен фасул – РХС-различимост, хомогенност и стабилност – БСК - биологични и стопански качества – Антракноза – Ръжда – Склеротиния – Бактерийен пригор – Ореолов пригор – Бактерийно увяхване – Прибиране