ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Книжка 1
1 статия   7 - 18
2 статия   19 - 27
3 статия   29 - 40
4 статия   41 - 47
5 статия   49 - 61
6 статия   63 - 70
7 статия   71 - 81
8 статия   83 - 94
9 статия   95 - 106
10 статия   107 - 118
11 статия   119 - 130
12 статия   131 - 142
13 статия   143 - 154
14 статия   155 - 165
15 статия   167 - 177
16 статия   179 - 188
Книжка 2
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА БОБОВИ КУЛТУРИ
 
РАДОИЛ – НОВ СОРТ ОБИКНОВЕН ЗРЯЛ ФАСУЛ (P. VULGARIS L.)
  Димитър Генчев, Иван Киряков, Магдалена Белева  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Фасулът е най-обикновената обичана храна на българина. Българинът така се е сраснал с този присъщ на него плод на българската земя, че в неговото съзнание отглеждането му в България датира от незапомнени времена. Ето защо мнозина се изненадват, като разберат, че този символ на българския всекидневен живот е познат на нашите прадеди едва от малко повече от 3-4 столетия. Фасулът е американско растение пренесено в Европа след откриването на Америка. Обикновеният фасул (Phaseolus vulgaris L.) не е взискателен към почвения тип, но за получаването на високи добиви по години е необходимо две седмици преди и две седмици след цъфтеж да липсват максимални температури над 32оС при почвена влага около и над 70% от ППВ (пределна почвена влагоемност) или ХТК (хидротермичен коефициент) над 2.0. Такива условия в България има в планинските райони с надморска височина между 700 и 1000 m. В тези райони максимален добив фасул се получава от увивните форми отгледани на дълги пръти (над 3 m) от леска. Тук добивите се движат в рамките на 3000-4000 kg/ha. При тези климатични условия получените семена са едри и се сваряват бързо и са много вкусни.
Сорт Радоил е първият сорт от IVа растежен тип регистриран в България.
Вегетационният период на сорт Радоил е с 8 дни по-дълъг от Добруджански 7. Главното стъбло и разклоненията на сорт Радоил завършват с вегетативна пъпка.
Растението винаги е с добре изразена притка и е катерещо (IVа тип). Хипокотилът е зелен. Височината на растението в зависимост от условията на околната среда е в границите на 200 – 360 cm. Бобовете са разположени по цялото протежение на растението. Сортът се отглежда в самостоятелен посев с подпори. В планинските райони като подпори се използват 3-4 m пръти от леска или бор. Според нас много по-подходящи са железните гофрирани пръти с диаметър 10-12 mm (фиг.1). Те могат да бъдат използвани много години и лесно се забиват. Единствения недостатък е че са необходими финанси. Но тяхното осигуряване може да стане постепенно.
Листата са зелени, силно релефни, средно големи, слабо окосмени отгоре и отдолу, с триъгълна до закръглена форма и средно заострен връх.
Цветовете са с бяло байраче и бели крилца, зелена ладийка и среден прицветник. Бобовете са дълги и широки, елиптични до яйцевидни, с малко съотношение на дебелина към ширина, зелени през вегетацията, с лико, вдлъбната надлъжна форма, силно извити, остър връх, гладка повърхност, слабо притискане на семената, средно дълъг и слабо извит клюн.
Семената са бели, бъбрековидни, със слабо жилкуване и среден гланц. Теглото на 1000 семена е 610 ± 40 g, а хектолитровото тегло е 70.4 ± 1.4 kg. Те имат отличен вкус и се сваряват на водна баня за 148 ± 15 min. Съдържанието на суров протеин е 21.53 ± 0.39%.
Сорт Радоил е с чувствителен лист към щамовете ХВ96221 и ХВ99132 на бактерийния пригор. При ореоловия пригор листа на сорт Радоил рeагира с устойчива реакция към раси 1, 6 и 9, и със средно устойчива реакция към раса 7. Бобът реагира с устойчива реакция към раса 1, средно устойчива реакция към расa 6. На бактерийното увяхване растението на сорт Радоил е устойчиво както на 22 ден, така и на 30 ден. Новият сорт е силно чувствителен към склеротиния. Стъблото, листната дръжка и листа са устойчиви към раси 2, 6, 22 и 54 и силно чувствителни на 81 раса на антракнозата. При ръждата сорт Радоил е устойчив на 29-0 раса и чувствителен спрямо раси 20-0, 20-1, 20-2, 20-3, 20-19, 29-1 и 52-3.
Продуктивността на сорт Радоил при условията на ДЗИ – Г. Тошево е 3830 kg/ha, която е с 280 kg/ha и 7.9% превишава сорт Добруджански 7. Сорт Радоил може да реализира максимална продуктивност (3847.9 kg/ha) при гъстота на посева 24.75 култивирани растения на m2. Зависимостта между добива и гъстотата на посева се представя с регресионния модел Y = 1985.124 + 150.4856 x – 3.03977 x2, където Y е добива, а х гъстотата на посева.

Ключови думи: Phaseolus vulgaris – Нов сорт – Обикновен зрял фасул – РХС-различимост, хомогенност и стабилност – БСК - биологични и стопански качества – Антракноза – Ръжда – Склеротиния – Бактерийен пригор – Ореолов пригор – Бактерийно увяхване – Прибиране