ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Книжка 1
1 статия   7 - 18
2 статия   19 - 27
3 статия   29 - 40
4 статия   41 - 47
5 статия   49 - 61
6 статия   63 - 70
7 статия   71 - 81
8 статия   83 - 94
9 статия   95 - 106
10 статия   107 - 118
11 статия   119 - 130
12 статия   131 - 142
13 статия   143 - 154
14 статия   155 - 165
15 статия   167 - 177
16 статия   179 - 188
Книжка 2
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА БОБОВИ КУЛТУРИ
 
ЗЛАТАН – НОВ СОРТ ОБИКНОВЕН ЗРЯЛ ФАСУЛ (P. VULGARIS L.)
  Димитър Генчев, Иван Киряков, Магдалена Белева  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Фасулът е най-обичаната обикновена храна на българина. Българинът така се е сраснал с този присъщ на него плод на българската земя, че в неговото съзнание отглеждането му в България датира от незапомнени времена. Ето защо мнозина се изненадват, като разберат, че този символ на българския всекидневен живот е познат на нашите прадеди едва от малко повече от три столетия. Фасулът е американско растение пренесен в Европа след откриването на Америка. Обикновеният фасул (Phaseolus vulgaris L.) не е взискателен към почвения тип, но за получаването на високи добиви е необходимо максималните температури две седмици преди и две седмици след цъфтеж да не превишават 32оС, почвената влага да е около и над 70% от ППВ (пределна почвена влагоемност), а ХТК (хидротермичен коефициент) да е около 2.0 (Христофоров, 1973). Такива условия в България има в планинските райони с надморска височина между 700 и 1000 m. В тези райони максимален добив фасул се получава от увивните форми отгледани на дълги пръти (над 3 m) от леска. Тук добивите се движат в рамките на 3000-4000 kg/ha. При тези климатични условия получените семена са едри и се сваряват бързо и са много вкусни.
Сорт Златан е вторият сорт от IVа растежен тип хабитус регистриран в България.
Вегетационният период на сорт Златан е с 12 дни по-дълъг от ‘Добруджански 7’.
Растението е от IVa растежен тип – с главно стъбло и разклонения завършващи с вегетативна пъпка, катерещо, със силна склонност към увиване и разполагане на бобовете по цялото протежение на растението. Височината на растението в зависимост от условията на околната среда е в границите на 200 – 360 cm. Сортът се отглежда в самостоятелен посев с подпори. В планинските райони като подпори се използват пръти от леска или бор с дължина 3-4 m. Според нас много по-подходящи са железните гофрирани пръти с диаметър 10-12 mm. Те могат да бъдат използвани много години и лесно се забиват. Листата са зелено оцветени, средно релефни, големи, силно окосмени отгоре и средно окосмени отдолу, с триъгълна до закръглена форма и средно заострен връх.
Цветовете са с бяло байраче и бели крилца, зелена ладийка и средно голям прицветник.
Бобовете са средно дълги, широки, елиптични до яйцевидни, със средно съотношение на дебелина към ширина, зелени през вегетацията, без лико, вдлъбната надлъжна форма, слабо извити, пресечен връх, средно релефна повърхност, къс и много слабо извит клюн.
Семената са пъстри с маслинени шарки, със слаб гланц и средно жилкуване. По форма са бъбрековидни (фиг. 5). Теглото на 1000 семена е 690 ± 50 g, а хектолитровото тегло 72.9 ± 1.4 kg. Те имат много добър вкус и се сваряват на водна баня за 150 ± 21 min. Съдържанието на суров протеин е 23.5 ± 1.3%.
Сорт Златан се характеризира с устойчивост на листа към раси 1, 6 и 9 и средна устойчивост към раса 7 на ореоловия пригор. Към бактерийното увяхване проявява средна устойчивост към увяхване и некроза, и добра устойчивост по отношение подтискане на растежа. Към склеротиния на 10-тия ден показва устойчива реакция, а на 15-тия ден средна устойчивост. Новият сорт е устойчив единствено на раса 2 на антракнозата и раса 20-19 на ръждата.
Продуктивността на сорт Златан 2570 kg/ha, който превишава средния стандарт (Добруджански 7 и Добруджански ран) с 843 kg/ha, или 48.8%.

Ключови думи: Phaseolus vulgaris – Нов сорт – Обикновен зрял фасул – РХС-различимост, хомогенност и стабилност – БСК - биологични и стопански качества – Антракноза – Ръжда – Склеротиния – Бактерийен пригор – Ореолов пригор – Бактерийно увяхване – Прибиране.