ПИРИНА – НОВ СОРТ ОБИКНОВЕН ЗРЯЛ ФАСУЛ (P. VULGARIS L.)
Димитър Генчев, Иван Киряков, Магдалена Белева
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
Резюме
Фасулът е най-обичаната обикновена храна на българина. Българинът така се е сраснал с този присъщ на него плод на българската земя, че в неговото съзнание отглеждането му в България датира от незапомнени времена. Ето защо мнозина се изненадват, като разберат, че този символ на българския всекидневен живот е познат на нашите прадеди едва от малко повече от три столетия. Фасулът е американско растение пренесен в Европа след откриването на Америка.
Обикновеният фасул (Phaseolus vulgaris L.) не е взискателен към почвения тип, но за получаването на високи добиви е необходимо максималните температури две седмици преди и две седмици след цъфтеж да не превишават 32оС, почвената влага да е около и над 70% от ППВ (пределна почвена влагоемност), а ХТК (хидротермичен коефициент) да е около 2.0. Такива условия в България има в планинските райони с надморска височина между 700 и 1000 m. В тези райони максимален добив фасул се получава от увивните форми отгледани на дълги пръти (над 3 m) от леска. Тук добивите се движат в рамките на 3000-4000 kg/ha. При тези климатични условия получените семена са едри и се сваряват бързо и са много вкусни.
Вегетационният период на сорт Пирина е с 11 d по-дълъг от Добруджански 7. Главното стъбло и разклоненията на сорт Пирина завършват с вегетативна пъпка.
Растението е от IVa растежен тип – с главно стъбло и разклонения завършващи с вегетативна пъпка, катерещо, със силна склонност към увиване и разполагане на бобовете по цялото протежение на растението. Хипокотилът е зелен. Височината на растението в зависимост от условията на околната среда е в границите на 160 – 260 cm. Сортът се отглежда в самостоятелен посев с подпори. В планинските райони като подпори се използват 3-4 m пръти от леска или бор. Според нас много по-подходящи са железните гофрирани пръти с диаметър 10-12 mm. Те могат да бъдат използвани много години и лесно се забиват.
Листата са зелени, средно релефни, средно големи, слабо окосмени отгоре и отдолу, закръглена до четириъгълна форма и средно заострен връх.
Цветовете са с бяло байраче и бели крилца, зелена ладийка и средно голям прицветник.
Бобовете са дълги и широки, елипсовидно-яйцевидни, с малко съотношение на дебелина към ширина, зелени, с лико, вдлъбната надлъжна форма, средно извити, остър връх, гладка повърхност, средно дълъг и слабо извит клюн.
Семената са бели, със средна експресия на гланц и слабо жилкуване. По форма са бъбрековидни. Теглото на 1000 семена е 610 ± 40 g, а хектолитровото тегло 70.4 ± 1.4 kg. Те имат отличен вкус и се сваряват на водна баня за 138 ± 15 min. Съдържанието на суров протеин е 20.6 ± 0.4%.
Сорт Пирина е чувствителен на щамовете бактерийен пригор ХВ96221 и ХВ99132 с реакция на листа 9.0 и на боба 6.0. Листът реагира с устойчива реакция към раси 1, 6, 7 и 9, а бобът реагира с устойчива реакция към раси 1 и 9 и с чувствителна реакция към раси 6 и 7 на ореоловия пригор. Сорт Пирина спрямо бактерийното увяхване е имунен (1.0). Той реагира с най-висок тип на реакция към ръждата и със степен на нападение от 10% до 50% към раси 20-0, 20-1, 20-2, 20-3, 20-19, 29-0, 29-1 и 52-3. Сорт Пирина е устойчив на раси 2, 6 и 22, и средно устойчив на раси 54 и 81.
Сорт Пирина за получаване на максимална продуктивност изисква подпори с дължина над 3m. Той превишава по продуктивност Добруджански 7 с 44.6%.
Ключови думи: Phaseolus vulgaris – Нов сорт – Обикновен зрял фасул – РХС-различимост, хомогенност и стабилност – БСК - биологични и стопански качества – Антракноза – Ръжда – Склеротиния – Бактерийен пригор – Ореолов пригор – Бактерийно увяхване – Прибиране.
