ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Книжка 1
1 статия   7 - 18
2 статия   19 - 27
3 статия   29 - 40
4 статия   41 - 47
5 статия   49 - 61
6 статия   63 - 70
7 статия   71 - 81
8 статия   83 - 94
9 статия   95 - 106
10 статия   107 - 118
11 статия   119 - 130
12 статия   131 - 142
13 статия   143 - 154
14 статия   155 - 165
15 статия   167 - 177
16 статия   179 - 188
Книжка 2
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА БОБОВИ КУЛТУРИ
 
MИЗИЯ – НОВ СОРТ ЗРЯЛ ФАСУЛ (P. VULGARIS L.)
  Димитър Генчев, Иван Киряков, Магдалена Белева  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Сортовете от Ia растежен тип са с главно стъбло и разклонения завършващи с репродуктивна пъпка и правостоящо, без склонност към увиване растение. При тези сортове положените грижи (поливане и торене) се отплащат най-добре. От този растежен тип в ДЗИ – Генeрал Тошево са създадени три сорта зрял фасул Тракия, Мизия и ГТБ Хелис. Сорт Мизия е създаден от Димитър Генчев и Иван Киряков, ДЗИ – Генерал Тошево чрез многократен индивидуален отбор в местна популация от с. Струмешница, Благоевградско. Сортът е признат за оригинален на заседание на Експертна комисия по бобови култури към ИАСАС на 18.10.2007 г. и утвърден за вписване в списък Б на Официалната сортова листа на страната със заповед на МЗГ №РД 09-762/26.11.2007 г. Вегетационният период на сорт Мизия е 89 ± 2 d, с 2 d по-къс от сорт Добруджански 7 и Търново 13, с 3 d от Пловдив 10, с 4 d от Беслет и със 7 от сортовете Тракия и Абритус; с 2 d по-дълъг от ГТБ Хелис, с 3 d от Добруджански ран и Еликсир; и идентичен с Дунав 1. Главното стъбло и разклоненията на сорт Мизия завършват с репродуктивна пъпка и без склонност към увиване. Растението е от Iа тип – с главно стъбло и разклонения завършващи с репродуктивна пъпка и правостоящо, без склонност към увиване. Хипокотилът е зелен. Височината на растението в зависимост от условията на околната среда е в границите на 25 – 40 cm. Бобовете са разположени в горните 4/5 от растението. Сортът се отглежда в самостоятелен посев без подпори. Всичко това прави сорт Мизия подходящ за директно (еднофазно) прибиране със зърнокомбайн при загуби до 10%. Листата са светло зелено оцветени, слабо релефни, големи, средно до силно окосмени отгоре и отдолу, с четириъгълна форма и средно заострен връх. Цветовете са с бяло байраче и бели крилца, зелена ладийка и малък прицветник. Бобовете са средно дълги и тесни, заоблени, с голямо съотношение на дебелина към ширина, зелено оцветени, с лико, вдлъбната надлъжна форма, слабо извити, остър връх, гладка повърхност, дълъг и прав или слабо извит клюн, светло зелено оцветени неузрели семена и слабо притискане на семената в бобовете. Семената са бели, със средна експресия на жилкуване и слаб гланц. Надлъжната форма е елипсовидна, а напречната широко елисовидна. Теглото на 1000 семена е 460 ± 32 g, а хектолитровото тегло 79.6 ± 1.2 kg. Те имат добър вкус и се сваряват на водна баня за 120 ± 17 min. Съдържанието на суров протеин е 22.9 ± 1.3 %. Сорт Мизия е със силна чувствителна реакция на листа и боба към два български изолата на бактерийен пригор ХВ96221 и ХВ99132. Спрямо ореоловия пригор новият сорт е с устойчива реакция на боба към раса 1 и средна устойчивост на листа към раса 9. При антракнозата сорт Мизия е устойчив към расите 2, 6, 22 и 54, и средно устойчив към раса 81. По отношение на бактерийното увяхване не проявява признаци на увяхване и некротични петна, а само подтискане на растежа на растението. Сорт Мизия проявява устойчива реакция спрямо расa 52-3 на ръждата. Установена е висока устойчивост към склеротиния. Под “стабилен сорт” се разбира сорт с максимален добив, регресионен коефициент bi = 1.0 и колкото е възможно по-малко отклонение от регресионната линия. Средно за периода на изпитване (2005 – 2007 г.) в Конкурсния сортов опит на Добруджански земеделски институт, гр. Генерал Тошево от сорт Мизия е получен добив от 806 ± 185 kg/ha, което е с 11.4% по-малко от средния стандарт (Дунав 1 и Търново 13). От изпитаните сортове сорт Мизия се характеризира с регресионен коефициент за пластичност bi = 0.447, който е много отдалечен от единица, стойност характеризираща слаба отзивчивост на условията на околната среда. Коефициентът за стабилност (отклонението на добивите по години около регресионната права) si2 = 182493 (който е на предпоследно място от всички изпитани сортове), докато при сортовете Дунав 1, Търново 13, ГТБ Хелис и Тракия si2 = 83068, 47044, 13058 и 9764, съответно. Според ранговия критерий на Kang (1993) за успоредна селекция за добив и стабилност сорт Мизия от 11 изпитани сортове е класиран на последно място с YSi = -10.

Ключови думи: Phaseolus vulgaris – Нов сорт – Обикновен зрял фасул – РХС-различимост, хомогенност и стабилност – БСК - биологични и стопански качества – Антракноза – Ръжда – Склеротиния – Бактерийен пригор – Ореолов пригор – Бактерийно увяхване – Прибиране