ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Книжка 1
1 статия   7 - 18
2 статия   19 - 27
3 статия   29 - 40
4 статия   41 - 47
5 статия   49 - 61
6 статия   63 - 70
7 статия   71 - 81
8 статия   83 - 94
9 статия   95 - 106
10 статия   107 - 118
11 статия   119 - 130
12 статия   131 - 142
13 статия   143 - 154
14 статия   155 - 165
15 статия   167 - 177
16 статия   179 - 188
Книжка 2
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА БОБОВИ КУЛТУРИ
 
ЕЛИКСИР – НОВ СОРТ ОБИКНОВЕН ЗРЯЛ ФАСУЛ
(P. VULGARIS L.)
  Димитър Генчев, Иван Киряков, Магдалена Белева  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
За полусухия континентален климат на България най-подходящи са сортовете от IIIb тип, при който главното стъбло и разклоненията завършват с вегетативна пъпка, със склонност към увиване и полягане, а бобовете се разполагат главно в долната им третина. Те са известни като полуувивни сортове Този тип сортове са подходящи както за самостоятелен, така и за смесен посев с царевица и др. Те не изискват подпори и реализират максимален добив при самостоятелен посев. Те се отглеждат в смесени посеви от други съображения, например, за максимизиране на общата продукция и приходи на фермата, за по-малка зависимост от условията на околната среда, наличната работна ръка, за избягване на пряк допир на бобовете с почвената повърхност, и т.н. Тези сортове са подходящи за двуфазно прибиране – първо, растенията се оскубват ръчно (при самостоятелни и смесени посеви) или машинно (при самостоятелни посеви), оставят се на откоси за доизсъхване, и второ, овършаване с приспособен зърнокомбайн, на харман или се очукват ръчно (Генчев и др., 2002). От този тип хабитус до сега в България са селекционирани 28 сорта зрял фасул. Сорт Еликсир е създаден от Димитър Генчев и Иван Киряков, ДЗИ – Генерал Тошево чрез многократен индивидуален отбор в хибридна популация на кръстоска, между сорт GN Star и местния произход от с. Гърмен, Гоце Делчевско. Сортът е признат за оригинален на заседание на Експертна комисия по бобови култури към ИАСАС и е защитен със сертификат. Вегетационният период на сорт Еликсир е 85±4 d, по къс с 6-9 дни от Добруджански 7. Главното стъбло и разклоненията на сорт Еликсир завършват с вегетативна пъпка. Растението в повечето случаи е с добре изразена притка и поляга (IIIb тип). Хипокотилът е зелен. Височината на растението в зависимост от условията на околната среда е в границите на 100 – 160 cm. Бобовете са разположени в долната третина на растението. Сортът се сее в самостоятелен посев без подпори. Всичко това прави сорт Еликсир подходящ за двуфазно прибиране. Листата са тъмно зелено оцветени, слабо релефни, средно големи, слабо окосмени отгоре и отдолу, с триъгълна до закръглена форма и средно заострен връх. Цветовете са с бели байраче и крилца, зелена ладийка и малък прицветник. Бобовете са средно дълги и средно широки, заоблени, средно съотношение дебелина:ширина, зелени през вегетацията, с лико, вдлъбната надлъжна форма, средно извити, остър до пресечен връх, средно релефна повърхност, средно дълъг и средно извит клюн. Семената са бели, със средна експресия на гланца и жилкуването. По форма са бъбрековидни. Теглото на 1000 семена е 410 ± 40 g, а хектолитровото тегло 74.9 ± 1.4 kg. Те имат отличен вкус и се сваряват за 138 ± 15 min. Съдържанието на протеин е 21.53 ± 0.39%. Сорт Еликсир е със средна устойчивост на листа и добра устойчивост на бобовете към щамовете бактерийен пригор ХВ96221 и ХВ99132. При ореоловия пригор листът на сорт Еликсир е с устойчива реакция към раси 1, 6 и 9, и със средна устойчивост към раса 7, докато бобът е с устойчива реакция към раса 9, със средна устойчивост към раси 1 и 6, и чуствителна реакция към раса 7. Подобните сортове зрял фасул Добруджански 7, Добруджански ран,Пловдив 2,Пловдив 10, Пловдив 11М, Пловдив 15М, Образцов чифлик 12 и Образцов чифлик 24 са със силно чувствителни листа и бобове. Това е първият български сорт зрял фасул с устойчивост към бактерийен пригор. Сорт Еликсир е с имунна реакция към бактерийното увяхване (щам СС96212) - липсва както проява на некроза и увяхване, така подтискане на растежа на растенията. Докато при другите подобни сортове е налице проява на увяхване и подтискане на растежа при отделните сортове в различна степен. Спрямо изолат Ss-1 на склеротинията сорт Еликсир е слабо чувствителен. При антракнозата стъблото и листата са устойчиви към всички изпитани раси (2, 6, 22, 54 и 81), а листните дръжки са с устойчива реакция към раси 2, 6, 22 и 54 и със средна устойчивост към раса 81. При всички останали сортове е налице силно чувствителна реакция спрямо раса 81, а спрямо раса 6 с устойчива реакция са сортовете Добруджански 7, Пловдив 2, Пловдив 10, Пловдив 11М, Пловдив 15М, и Образцов чифлик 12, а със средно устойчива Добруджански ран и Образцов чифлик 24. Спрямо ръждата всички подобни сортове са чувствителни. Под “стабилен сорт” се разбира сорт с максимален добив, регресионен коефициент bi = 1.0 и колкото е възможно по-малко отклонение от регресионната линия. Средно за периода на изпитване (2005 – 2007 г.) в конкурсен сортов опит на Добруджански земеделски институт, гр. Генерал Тошево от сорт Еликсир е получен добив от 1666 kg/ha. От изпитаните сортове сорт Еликсир се характеризира с регресионния коефициент за пластичност bi = 0.935, който е много близко до единица, стойност характеризираща най-желаната пластичност. Коефициентът за стабилност (отклонението на добите по години около регресионната права) si2 = 5337, докато при сорт Добруджански 7 si2 = 184084. Според ранговия критерий на Kang (1993) за успоредна селекция за добив и стабилност YSi = 12+, който е най-висок от всички изпитани сортове.

Ключови думи: Phaseolus vulgaris; нов сорт; зрял фасул; РХС-различимост, хомогенност и стабилност; БСК – биологични и стопански качества; антракноза; ръжда; склеротиния; бактерийен пригор; ореолов пригор; бактерийно увяхване; прибиране; стабилност на добива