ВЛИЯНИЕ НА ПШЕНИЧНИЯ ГЕНОМ ВЪРХУ ХИБРИДИ С УЧАСТИЕТО НА АEGILOPS CYLINDRICA HOST
Христо Стоянов1, Магдалена Колева2, Драгомир Пламенов1, Пенко Спецов2
1 - Технически университет – Варна 2 - Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево
Резюме
За изследване влиянието на пшеничния геном са получени хибриди с един образец (АС) на Aegilops cylindrica (2n=4x=28, ССDD) при използване на три сорта хлебна пшеница (Triticum aestivum, 2n=6х=42, AABBDD), един сорт твърда пшеница (Triticum turgidum ssp. durum, 2n=4x=28, AABB) и две линии Triticum turgidum ssp. dicoccon (2n=4х=28, AABB). Получени са общо 87 хибридни семена (24% кръстосваемост) от които само 21 броя покълнват (24% кълняемост). С високи стойности на кръстосваемост се отличават 6х пшениците и сорт “Загорка”, но кълнят само семената с участието на “Горица” и “Яница”. От общо 19 получени хибридни растения, 13 са третирани с колхицинов разтвор. Завръзът на класовете след самоопрашване и беккросиране с прашец от хексаплоидни пшеници показва различия по отношение на мъжката и женската стерилност на хибридите в зависимост от използвания сорт и вид пшеница. Нормалните хибриди (не третирани с колхицин) са 100% мъжко- и женско стерилни, за разлика от колхицинираните растения. С най-висока стерилност са хибридните колхицинирани растения на “Яница” (100% мъжка и 99.3% женска стерилност), след това тези на “Горица” (99.8% и 98.3%, съответно), и на тетраплоидната линия № 91683 (99.5% и 95.0%). Хибридите на хлебната пшеница сорт “Горица” изкласяват средно с два дни по рано от тези с участието на сорт “Яница” и образец № 91683. Разлики се наблюдават и в изражението на връхните осили, главно между класовете на двете групи растения (6х пшеница х АС и 4х пшеница х АС), както и в оцветяването на получените семена (6х пшеница х АС – нормално оцветени, 4х пшеница х АС – с виолетов цвят). Въпреки тези различия хибридните растения притежават висока устойчивост към брашнеста мана и може да сe изследват като източници на гени за селекцията на хлебната пшеница.
