ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Книжка 1
1 статия   7 - 14
2 статия   15 - 21
3 статия   23 - 36
4 статия   37 - 40
5 статия   41 - 52
6 статия   53 - 64
7 статия   65 - 74
8 статия   75 - 84
9 статия   85 - 89
10 статия   91 - 96
11 статия   97 - 102
12 статия   103 - 109
13 статия   111 - 128
14 статия   129 - 134
15 статия   135 - 141
16 статия   143 - 160
17 статия   161 - 166
18 статия   167 - 172
19 статия   173 - 178
20 статия   179 - 184
21 статия   185 - 188
22 статия   189 - 195
Книжка 2
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУРИ
 
СЕЛЕКЦИОННИ ИНДЕКСИ ЗА ОЦЕНКА ТОЛЕРАНТНОСТТА
НА ЗИМНАТА ХЛЕБНА ПШЕНИЦА КЪМ СУША
  Николай Ценов, Албена Иванова,
Добринка Атанасова, Татяна Петрова, Елена Ценова
 
Добруджански земеделски институт - гр. Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Няколко групи от сортове хлебна пшеница са отглеждани в различни пунктове на изследване: ДЗИ, Селановци и Раднево. Анализирани са добивът зърно и компонентите на продуктивността: брой зърна в клас, продуктивната братимост и масата на 1000 зърна. В пунктовете са изследвани група от 27 сорта, а в ДЗИ са проучени 20 перспективни линии и 7 сорта, като последните са отглеждани при усложнена схема, включваща три нива на торене с азот и три предшественика. За да се оцени реакцията на сортовете към силната и продължителна суша през 2007 г. са изчислени различни селекционни индекси (Mardeh et al, 2006), известни като инструмент за оценка на толерантността на пшеницата към нея. Анализирани са всички възможни корелации между селекционните индекси в трите пункта на изследване по отделно, чрез статистическа програма Statistica 7. Корелациите между добива зърно и неговите основни компоненти са различни според условията на средата. Независимо от условията на пункта на отглеждане, признаците брой зърна в клас и броя продуктивни класа определят добива зърно. В условията на суша добивът зърно се понижава в резултат на понижаване на фертилността на класа, докато промяната на другите компоненти зависи до голяма степен от агротехническите фактори и не е еднозначна. Стойностите на корелациите между част от селекционните индекси и продуктивността са диаметрално противоположни в зависимост от условията на отглеждане. Индексите GMP и MP имат достоверно доказана положителна връзка с добива зърно и неговите компоненти, независимо от условията. Индексите SSI и TOL имат достоверни, но противоположни корелации с всички признаци в зависимост от наличието на стрес. Индексите MSTI и YI показват висока пригодност и при трите признака, както самостоятелно, така и чрез силната си връзка с най-ефективният в това изследване индекс GMP. Индексите GMP, MP и YI се оказват подходящи за оценка на генотипа в контрастни условия, поради което трябва да бъдат широко използвани. Това е валидно и за идентификация на сортове, чиито висок продуктивен потенциал би могъл да се реализира добре в контрастни условия на средата, както и при селекция на толерантност към суша.

Ключови думи: зимна пшеница, продуктивност, стрес, толерантност на суша, селекционни индекси