ИЗПОЛЗВАНЕ НА РС–АНАЛИЗ ЗА ОЦЕНКАТА НА ФЕНОТИПНАТА СТАБИЛНОСТ ПРИ ПАМУК
Нели Вълкова, Дечко Дечев
Институт по полски култури - Чирпан
Резюме
При завършващата фаза от селекцията на растенията, от голяма значение са както средния добив, така и неговата стабилност в различни условия на отглеждане - особено години. Оценката на фенотипната стабилност има смисъл /значение/ само при доказано взаимодействие генотип по среда. Известни са много методи за оценка на фенотипната стъбилност. Предмет /цел/ на настоящото изследване е приложението на РС–анализа за оценка на фенотипната стабилност при памука и определяне на най-цените линии в селекционно отношение. Изледването е проведено в полето на ИПК – Чирпан в периода 2006 – 2009 години. В изследването участват 13 линии памук и 1 стандартен сорт. Полските опити са заложени в рандомизирана блокова схема с 4 повторения. Изчислявани са параметри на стъбилност по Shukla (1972) и е проведен РС–анализ. Дисперсионният анализ (ANOVA) показва доказано взаимодействие генотип по среда (години). От една страна е прието, че РС1 е свързан с линейните ефекти на генотиповете, а РС2 с не линейните ефекти. От друга страна аналогично се тълкуват и параметрите за стабилност на Shukla σ2 и S2. Извършеният корелационен анализ между тях показва доказан корепационен коефицент между РС1 и σ2 (r = - 0.63**) r недоказан, но средно висок между РС2 и s2 (r = - 0.50). Този резултат показва, че РС–анализа може успешно да се прилага за оценка на фенотипната стъбилност на генотиповете в селекцията.
