ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Книжка 1
1 статия   7 - 14
2 статия   15 - 21
3 статия   23 - 36
4 статия   37 - 40
5 статия   41 - 52
6 статия   53 - 64
7 статия   65 - 74
8 статия   75 - 84
9 статия   85 - 89
10 статия   91 - 96
11 статия   97 - 102
12 статия   103 - 109
13 статия   111 - 128
14 статия   129 - 134
15 статия   135 - 141
16 статия   143 - 160
17 статия   161 - 166
18 статия   167 - 172
19 статия   173 - 178
20 статия   179 - 184
21 статия   185 - 188
22 статия   189 - 195
Книжка 2
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКИ И ДРУГИ КУЛТУРИ
 
ИЗПОЛЗВАНЕ НА РС–АНАЛИЗ
ЗА ОЦЕНКАТА НА ФЕНОТИПНАТА СТАБИЛНОСТ ПРИ ПАМУК
  Нели Вълкова, Дечко Дечев  
Институт по полски култури - Чирпан
 
     Резюме
 
При завършващата фаза от селекцията на растенията, от голяма значение са както средния добив, така и неговата стабилност в различни условия на отглеждане - особено години. Оценката на фенотипната стабилност има смисъл /значение/ само при доказано взаимодействие генотип по среда. Известни са много методи за оценка на фенотипната стъбилност. Предмет /цел/ на настоящото изследване е приложението на РС–анализа за оценка на фенотипната стабилност при памука и определяне на най-цените линии в селекционно отношение. Изледването е проведено в полето на ИПК – Чирпан в периода 2006 – 2009 години. В изследването участват 13 линии памук и 1 стандартен сорт. Полските опити са заложени в рандомизирана блокова схема с 4 повторения. Изчислявани са параметри на стъбилност по Shukla (1972) и е проведен РС–анализ. Дисперсионният анализ (ANOVA) показва доказано взаимодействие генотип по среда (години). От една страна е прието, че РС1 е свързан с линейните ефекти на генотиповете, а РС2 с не линейните ефекти. От друга страна аналогично се тълкуват и параметрите за стабилност на Shukla σ2 и S2. Извършеният корелационен анализ между тях показва доказан корепационен коефицент между РС1 и σ2 (r = - 0.63**) r недоказан, но средно висок между РС2 и s2 (r = - 0.50). Този резултат показва, че РС–анализа може успешно да се прилага за оценка на фенотипната стъбилност на генотиповете в селекцията.

Ключови думи: памук – фенотипна стабилност – РС-анализ