ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Правила за публикуване
Том VIII, 2012
Книжка 1
1 статия   7 - 14
2 статия   15 - 21
3 статия   23 - 36
4 статия   37 - 40
5 статия   41 - 52
6 статия   53 - 64
7 статия   65 - 74
8 статия   75 - 84
9 статия   85 - 89
10 статия   91 - 96
11 статия   97 - 102
12 статия   103 - 109
13 статия   111 - 128
14 статия   129 - 134
15 статия   135 - 141
16 статия   143 - 160
17 статия   161 - 166
18 статия   167 - 172
19 статия   173 - 178
20 статия   179 - 184
21 статия   185 - 188
22 статия   189 - 195
Книжка 2
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Статия
 Пълна версия ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ И АГРОТЕХНИКА
 
ЕФЕКТ НА МИНЕРАЛНОТО ТОРЕНЕ С АЗОТ, ФОСФОР И КАЛИЙ
ВЪРХУ ПРОДУКТИВНОСТТА НА ПШЕНИЦАТА
ПРИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНО НАТРУПВАНЕ НА ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
В СЛАБО ИЗЛУЖЕН ЧЕРНОЗЕМ (HAPLIC CHERNOZEMS)
  Маргарита Нанкова*, Мария Петрова, Митко Господинов, Христофор Кирчев**  
* Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево
** Аграрен университет - Пловдив
 
     Резюме
 
В стационарен полски опит (Haplic Chernozems) в двуполно редуване на пшеница и царевица, заложен през 1967 г. е изследвано влиянието на продължителното минерално торене с различни норми и съотношения между азота, фосфора и калия върху продуктивността на пшеницата. В опита се изпитват 4 азотни и фосфорни норми - 0, 60, 120 и 180 kg/ha и три калиеви - 0, 60 и 120 kg/ha. Изследването обхваща периода 1967-2007 г. Минералното торене, проучено чрез 49 комбинации на норми и съотношения азота, фосфора и калия, влияе с различна сила върху продуктивността на пшеницата през 40-годишния период на изследване. Независимо от високата степен на достоверност на влиянието му, метеорологичният фактор има решаващо влияние върху размера на добива от пшеницата. Средната продуктивност от 12-те РК комбинации в съчетание с нарастващите норми на азота е съответно 2232 kg/ha, 4299 kg/ha, 4922 kg/ha и 4743 kg/ha. Съответното увеличение спрямо комбинациите без участие на азота е с 93,4%, 121,4% и 112,3%. Самостоятелното азотно торене също прогресивно увеличава продуктивността спрямо N0P0K0 съответно с 83,0%, 110,1% и 116,0%. Най-висок среден добив във вариантите без азотно торене е получен при системно торене с N0P180K0, който превишава контролния вариант (2092 kg/ha) със 7,3%, а превишението над средния за групата е с 6,9%. Варирането на добивите през годините на изследване е от 425 kg/ha (2003) до 3688 kg/ha (1968). Най-високи и стабилни през годините добиви в комбинациите на N60 с РК са установени при варианта N60P180K0 – 4574 kg/ha, където увеличението спрямо самостоятелното N60P0K0 е с 13,4%, а спрямо средното за групата – с 5,4%. Амплитудата на вариране на добивите за 40 години е от 892,2 kg/ha (2003) до 7118,8 kg/ha (1997). От гледна точка на продуктивността, комбинациите на нормата 120 kg N/ha с РК са с най-голямо стопанско значение, като особено внимание заслужават съотношенията N:P:K=1:1:1 (5164 kg/ha) и N:P:K=1:0,5:0 (5124 kg/ha). При тези варианти превишението на добива спрямо самостоятелното внасяне на тази норма е съответно с 17,5% и 16,6%. През годините добивите варират от 1256,5 kg/ha (2003) до 7015,9 kg/ha (2006). Продължителното използване на най-високата азотна норма, независимо от съотношението й с РК е неефективно. Средните добиви от тази азотна група отстъпват на получените от групата на N120 с 3,5%. С максимална средна продуктивност е системното внасяне на N180P60K60 – 4969 kg/ha. Амплитудата на вариране на добивите за 40 години е от 1374,0 kg/ha (2003) до 7441,9 kg/ha (1997). Наблюдава се тенденция на намаляване съотношението N:P с увеличаване нормата на азота. При системното прилагане на високи азотни норми калиевото торене е агрономически оправдано в норма 60 kg K2O/ha.

Ключови думи: пшеница, добиви, 40-годишно минерално торене с NPK