ЕФЕКТ НА МИНЕРАЛНОТО ТОРЕНЕ С АЗОТ, ФОСФОР И КАЛИЙ ВЪРХУ ПРОДУКТИВНОСТТА НА ПШЕНИЦАТА ПРИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНО НАТРУПВАНЕ НА ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА В СЛАБО ИЗЛУЖЕН ЧЕРНОЗЕМ (HAPLIC CHERNOZEMS)
Маргарита Нанкова*, Мария Петрова, Митко Господинов, Христофор Кирчев**
* Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево ** Аграрен университет - Пловдив
Резюме
В стационарен полски опит (Haplic Chernozems) в двуполно редуване на пшеница и царевица, заложен през 1967 г. е изследвано влиянието на продължителното минерално торене с различни норми и съотношения между азота, фосфора и калия върху продуктивността на пшеницата. В опита се изпитват 4 азотни и фосфорни норми - 0, 60, 120 и 180 kg/ha и три калиеви - 0, 60 и 120 kg/ha. Изследването обхваща периода 1967-2007 г.
Минералното торене, проучено чрез 49 комбинации на норми и съотношения азота, фосфора и калия, влияе с различна сила върху продуктивността на пшеницата през 40-годишния период на изследване. Независимо от високата степен на достоверност на влиянието му, метеорологичният фактор има решаващо влияние върху размера на добива от пшеницата.
Средната продуктивност от 12-те РК комбинации в съчетание с нарастващите норми на азота е съответно 2232 kg/ha, 4299 kg/ha, 4922 kg/ha и 4743 kg/ha. Съответното увеличение спрямо комбинациите без участие на азота е с 93,4%, 121,4% и 112,3%. Самостоятелното азотно торене също прогресивно увеличава продуктивността спрямо N0P0K0 съответно с 83,0%, 110,1% и 116,0%.
Най-висок среден добив във вариантите без азотно торене е получен при системно торене с N0P180K0, който превишава контролния вариант (2092 kg/ha) със 7,3%, а превишението над средния за групата е с 6,9%. Варирането на добивите през годините на изследване е от 425 kg/ha (2003) до 3688 kg/ha (1968).
Най-високи и стабилни през годините добиви в комбинациите на N60 с РК са установени при варианта N60P180K0 – 4574 kg/ha, където увеличението спрямо самостоятелното N60P0K0 е с 13,4%, а спрямо средното за групата – с 5,4%. Амплитудата на вариране на добивите за 40 години е от 892,2 kg/ha (2003) до 7118,8 kg/ha (1997).
От гледна точка на продуктивността, комбинациите на нормата 120 kg N/ha с РК са с най-голямо стопанско значение, като особено внимание заслужават съотношенията N:P:K=1:1:1 (5164 kg/ha) и N:P:K=1:0,5:0 (5124 kg/ha). При тези варианти превишението на добива спрямо самостоятелното внасяне на тази норма е съответно с 17,5% и 16,6%. През годините добивите варират от 1256,5 kg/ha (2003) до 7015,9 kg/ha (2006).
Продължителното използване на най-високата азотна норма, независимо от съотношението й с РК е неефективно. Средните добиви от тази азотна група отстъпват на получените от групата на N120 с 3,5%. С максимална средна продуктивност е системното внасяне на N180P60K60 – 4969 kg/ha. Амплитудата на вариране на добивите за 40 години е от 1374,0 kg/ha (2003) до 7441,9 kg/ha (1997).
Наблюдава се тенденция на намаляване съотношението N:P с увеличаване нормата на азота. При системното прилагане на високи азотни норми калиевото торене е агрономически оправдано в норма 60 kg K2O/ha.
Ключови думи: пшеница, добиви, 40-годишно минерално торене с NPK
