ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Книжка 1
1 статия   11 - 20
2 статия   21 - 32
3 статия   33 - 37
4 статия   39 - 44
5 статия   45 - 49
6 статия   51 - 57
7 статия   59 - 69
8 статия   71 - 77
9 статия   79 - 85
10 статия   87 - 92
11 статия   93 - 99
12 статия   101 - 107
13 статия   109 - 117
14 статия   119 - 124
15 статия   125 - 129
16 статия   131 - 135
17 статия   137 - 141
18 статия   143 - 150
19 статия   151 - 155
20 статия   157 - 162
21 статия   163 - 172
22 статия   173 - 182
23 статия   183 - 190
24 статия   191 - 199
Книжка 2
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУРИ
 
СЕЛЕКЦИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТТА КЪМ СТРЕС
НА ЗИМНА ОБИКНОВЕНА ПШЕНИЦА
В ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
  Николай Ценов, Татяна Петрова, Елена Ценова  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Производството на пшеница у нас винаги е било свързано с необходимост от толерантност към абиотичен стрес. Ежегодните метеорологични аномалии, са постоянно предизвикателство към селекцията на зимната пшеница. Колкото по-висока е толерантността към студ и суша, толкова по-малки ще бъдат загубите в производството в бъдеще. Една от реалните възможностите за постигане на това е провеждане на селекцията за повишаване на добива зърно чрез повишаване на толерантността към абиотичен стрес. През последните 15 год. са анализирани няколко хиляди образци за студоустойчивост при изкуствено замразяване при температури, по ниски от -140С. Нивото на тяхната студоустойчивостта е определяна чрез сортове - еталони, чиято генетична студоустойчивост е известна. Толерантността към суша на изследваните селекционни линии и сортове се оценява в условията на изкуствено почвено засушаване (засушник). Това става чрез използване на различни селекционни индекси, показващи степента на снижение на признаците, определящи продуктивността при поливане и засушаване. Представени са данни за добива зърно и анализът на стрес устойчивостта на линии, и сортове, създадени през различни периоди на селекция. Акцентирано е върху прогреса в повишаване на студоустойчивостта на новите сортове. произхождащи от различни хибридни комбинации. Установено е, че чрез комбинация на сортове с висока студоустойчивост високата продуктивност и толерантност на почвена суша е добра основа за постигане на реално им съчетание в един генотип. Подобно съчетание е постигнато вече при няколко сорта от началото на 21 век - Славея, Ивета и в най-новите – Болярка, Лазарка и Драгана. Чрез използване на студоустойчиви компоненти при комбиниране е възможно успешно да се съчетаят на високо ниво студоустойчивост и продуктивност. При достигнатото високо ниво на продуктивност на съвременните сортове е изключително трудно да се повиши осезаемо толерантността им към суша. Това би могло да стане само, ако се направи известен компромис с добива зърно. Чрез използване на подходящ изходен материал и схема на селекция и оценка на реакцията на растенията към аби¬отичен стрес е възможно към високата продуктивност да се прехвърли достатъчно висока толерантност на суша и студ.

Ключови думи: Пшеница – Студоустойчивост - Толерантност към почвено засушаване Добив зърно - Сортове