ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНОТИПНИТЕ РАЗЛИЧИЯ В СПОСОБНОСТТА ЗА ОСМОРЕГУЛАЦИЯ В СЕЛЕКЦИЯТА ПО СУХОУСТОЙЧИВОСТ
Виолета Божанова1, Дечко Дечев1, Елена Тодоровска2
1 - Институт по памука и твърдата пшеница, Чирпан 2 - Агробиоинститут, София
Резюме
Подобряването на сухоустойчивостта заема все по-важно място в селекционните програми при житните видове и в районите на умерения климатичен пояс, поради тенденцията за покачване на температурите и намаляването на почвената и атмосферна влажност. Регулацията на осмотичното налягане е един от най-важните клетъчни адаптационни механизми, настъпващ при обезводняване. В обзорния доклад се прави преглед на: методите за скрининг на голям брой генотипове по отношение на способността им за осморегулация, съществуващата до момента информация за унаследяването на признака и наличието на взаимовръзка между високия потенциал за осморегулация и стабилността на добива в условия на воден дефицит при различни зърнено-житни култури. Докладват се и най-съвременните подходи и достижения за генетично подобряване на способността за осморегулация чрез молекулярно картиране и изолиране на гените, включени в този физиологичен механизъм. Дискутира се възможността и се посочват конкретни примери от съвременни селекционни програми за бърз селекционен напредък при подобряването на сухоустойчивостта чрез отбор на генотипове с висок потенциал за осморегулация.
Ключови думи: осмотична регулация, толерантност към засушаване, унаследяване, стабилност на добива, селекция, генетично инженерство
