ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Книжка 1
1 статия   11 - 20
2 статия   21 - 32
3 статия   33 - 37
4 статия   39 - 44
5 статия   45 - 49
6 статия   51 - 57
7 статия   59 - 69
8 статия   71 - 77
9 статия   79 - 85
10 статия   87 - 92
11 статия   93 - 99
12 статия   101 - 107
13 статия   109 - 117
14 статия   119 - 124
15 статия   125 - 129
16 статия   131 - 135
17 статия   137 - 141
18 статия   143 - 150
19 статия   151 - 155
20 статия   157 - 162
21 статия   163 - 172
22 статия   173 - 182
23 статия   183 - 190
24 статия   191 - 199
Книжка 2
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА БОБОВИ КУЛТУРИ
 
ИЗТОЧНИЦИ НА ЧАСТИЧНА УСТОЙЧИВОСТ КЪМ РЪЖДАТА
ПО ФАСУЛА (UROMYCES APPENDICULATUS>) В СЪРЦЕВИННАТА КОЛЕКЦИЯ НА
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
  Магдалена Белева, Иван Киряков, Димитър Генчев  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Селекцията на устойчиви сортове е най-ефикасният метод за борба с ръждата по фасула. Постоянната поява на нови раси, резултат от непрекъснато протичащите рекомбинационни и мутационни процеси в популациите на патогена, води до съкращаване периода на ефикасното използване на расово-специфичната устойчивост. Създаването на сортове с частична (расово-неспецифична) устойчивост е алтернатива на пирамидалното натрупване на расово-специфични гени в един генотип за постигане на стабилна във времето устойчивост. Целта на настоящото изследване е да се проучи реакцията на образци фасул от сърцевината колекция на Добруджански земеделски институт към българската популация на Uromyces appendiculatus (Pers:Pers) Unger. с оглед установяване източници на частична устойчивост. Изследванията са проведени при полски условия в периода 2007 - 2008 г. в Добруджански земеделски институт. Проучена е реакцията към ръждата на 290 образци фасул (P. Vulgaris L.). Създаден е изкуствен инфекционен фон чрез инокулиране на растения от сорт ‘Добруджански 7’, използван за намножител и стандарт в изследването. Типът на инфекция и степента на нападение на проучваните образци са отчетени четирикратно през 2007 г. и трикратно през 2008 г., от поява на симптоми върху чувствителния стандарт до начало на съзряване на бобовете, през интервал от 7 дни. На база степента на нападение на листата в началото и края на отчетния период за всеки образец са изчислени площта под кривата на развитие на болестта (AUDPC) поотделно и спрямо прилежащия им стандарт (rAUDPC). Установени са важни селекционни признаци на образците показали частична устойчивост. През 2007 г. средната стойност на площта под кривата на развитие на болестта при стандарта (stAUDPC) е 798.5, а през 2008 г. - 833.5. От проучваните 290 образци фасул 22 показват високо ниво на частична устойчивост. Степента на нападение при тях през двете години на изследване достига 10%, като стойностите на rAUDPC са под 0,333 през 2007 г. и под 0,250 през 2009 г. Осем от образците притежават висока плътност на трихомите на единица листна площ, като при пет от тях се набюдава редуциране размерът на сорите върху листата от горните етажи в сравнение с тези върху несъщинските листа и първи троен лист. Успоредно с това редукция в размера на сорите се наблюдава и при образци с ниска плътност на трихоми, което е показател, че броят трихомите на единица листна площ е един от механизмите на частичната устойчивост, но не и единствен. Получените резултати показват, че колекцията на Добруджански земеделски институт притежава образци фасул с високо ниво на частична устойчивост, които могат да бъдат включени в селекционната програма за създаване на сортове с продължителна във времето устойчивост и ценни стопански качества.

Ключови думи: Фасул – Ръжда - U. appendiculatus - Частична устойчивост