ИЗМЕНЕНИЯ В НЯКОИ ОСНОВНИ АГРОХИМИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОЧВЕНОТО ПЛОДОРОДИЕ НА СЛАБО ИЗЛУЖЕН ЧЕРНОЗЕМ ПОД ВЛИЯНИЕ НА СИСТЕМНОТО ЗАОРАВАНЕ НА РАСТИТЕЛНИ ОСТАТЪЦИ
Изследването е проведено в стационарен полски опит, извеждан в Опитното поле на ДЗИ – Г.Тошево. Същият представлява на 6 – полен сеитбооборот при следното редуване на културите: фасул-пшеница-царевица-пшеница-слънчоглед-пшеница и ежегодно внасяне на следжътвените остатъци (СЖО) от всяка култура при три нива на почвено торене - N0P0K0, N6P12K0 и N12P12K0. В края на 3-та ротация от системното прилагане на посочените агротехнически практики е проследено влиянието им върху съдържанието на усвоими форми на основните макроелементи и общ С (хумус). Агрохимичните анализи са проведени в почвени проби по дълбочина на профила от слоевете 0-30 cm, 30-60 cm и 60-90 cm след прибиране на пшеницата.
Продължителното прилагане на изследваните агротехнически практики оказва влияние върху агрохимичните характеристики на слабо излужения Чернозем по дълбочина на изследвания профил.
Нарастващите норми на минерално торене, независимо от начина на използване на растителните остатъци в 6-полния сеитбооборот, водят до намаляване стойностите на почвената реакция. Същите са подложени на по-голяма динамика при отглеждане на пшеницата след слънчоглед в сравнение с отглеждането й след фасул и царевица.
Минералното торене оказва съществено влияние върху съдържанието на минерален азот в почвата и по-специално върху нитратната форма на азота, усвоимия фосфор и органичното вещество на почвата. Системното заораване на растителните остатъци и неприлагането на калиево торене в сеитбооборота допринасят за намаляване количеството на обменния калий в почвата, особено при системно торене с N12P12K0. Минералното торене се оказва по-силно влияещия фактор върху агрохимическия статус на слабо излужения чернозем в сравнение с факторите предшественик и дълбочина на изследвания профил. Системното заораване на цялата биомаса на културите в сеитбооборота води до нарастване силата на неговото влияние.
Връщането на цялото количество на растителните остатъци в 6-полния сеитбооборот само за 3 ротации води до повишаване съдържанието на хумус средно с 3,6%, като същото е най-голямо при отглеждане на пшеницата след фасул и царевица, където увеличението е съответно с 6,3% и 5,0% в сравнение с тяхното изнасяне. Внасянето на растителните остатъци в сеитбооборота води до увеличаване съдържанието на хумус по дълбочина, което е особено добре изразено при контролния вариант.
Установено е повишаване запаса от хумус в повърхностния слой 0-30 cm с нарастване нормите на торене. Ежегодното използване на нормата N12P12K0 води до заличаване различията в запасите от хумус, формирани след различните предшественици.
Ключови думи: 6-полен сеитбооборот, минерално торене, растителни остатъци, усвоими форми на NPK, хумус
