ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Книжка 1
Книжка 2
1 статия   183 - 202
2 статия   203 - 218
3 статия   219 - 225
4 статия   227 - 232
5 статия   233 - 241
6 статия   243 - 248
7 статия   249 - 258
8 статия   259 - 264
9 статия   265 - 272
10 статия   273 - 288
11 статия   289 - 295
12 статия   297 - 302
13 статия   303 - 310
14 статия   311 - 317
15 статия   319 - 326
16 статия   327 - 337
17 статия   339 - 346
18 статия   347 - 351
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА БОБОВИ КУЛТУРИ
 
СЕЛЕКЦИОНЕН МОДЕЛ ЗА ОБИКНОВЕН ЗРЯЛ ФАСУЛ
  Димитър Генчев, Иван Киряков  
Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Селекцията на растенията е продължителен процес, който е зависим от редица биотични, абиотични и икономически фактори. Разработването на основните принципи на селекция и програма за осъществяване на тези принципи ще позволи целенасочено планиране и реализиране на селекционния процес за създаване на сортове с определени качества, при това за възможно най-кратък срок. Първото, което трябва да се определи е основната селекционна цел. При обикновения зрял фасул най-проблемният елемент от технологията на отглеждане е прибирането. При традиционната технология на отглеждане, която използва ниско ниво на механизация и прибирането е ръчно, типът на растението не е от значение с изключение на случаите, когато морфологията му има отрицателна корелация с продуктивността. В настоящия етап механизираното прибиране на обикновения фасул остава основен проблем за решаване във всички селекционни центрове в света. От направения преглед на литературата и нашия опит се установи, че прибирането зависи основно от хабитуса на сорта. Най-подходящият хабитус за тази цел е IIа тип (правостоящо растение, високо разположени и неразпукващи се бобове, бели семена, устойчиви на икономически важните болести и подходящи за директна жътва със зърнокомбайн). Освен това сортовете от този тип се характеризират с висок добив при най-висока стабилност. Правостоящото растение осигурява и по-добра осветеност на посева, което допринася за по-добра фотосинтетична дейност и от там за по-висока продуктивност. То осигурява по-добра проветряемост на посева, което води до по-малко проблеми с болестите и намаляване до минимум проблемите свързани с прибирането при чести превалявания. В стандартната колекция (Standard Range Collection - RSC) са включени 219 образци подбрани след предварително проучване на около 3000 образци с произход от страната и чужбина, и 233000 наши рекомбинантни инбредни линии (RILs). Всеки образец се засява в два реда с дължина 3 m, при междуредово разстояние 40 cm и между образците 80 cm. В реда семената са засети на 15 cm. Сеитбата е извършена с ръчна сеялка. Маркирани са по 10 представителни растения. Една част от признаците са оценени на полето, а останалата част при лабораторни условия. Моделът на фасулевото растение към който трябва да се стремим е: ВПП-ПЦ ≥40 дни, ВПП-ЦФЗ ≤36 дни, ВП ≤96, хабитус ≥3,≤4, варимост на семената ≤150 min, Хср-лист ≤5, Хср-боб ≤5, Psp-лист раса 1 ≤5, Psp-лист раса 6 ≤5, Psp-боб раса 1 ≤5, Psp-боб раса 6 ≤5, склеротиния ≤5, антракноза ≤5, ръжда ≤5, брой бобове от растение ≥5, брой семена в боб ≥3 и абсолютно тегло ≥400 g.

Ключови думи: Phaseolus vulgaris L., Зрял фасул, Селекционен модел, Селекция.