ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Книжка 1
1 статия   7 - 19
2 статия   21 - 29
3 статия   31 - 40
4 статия   41 - 47
5 статия   49 - 56
6 статия   57 - 68
7 статия   69 - 78
8 статия   79 - 87
9 статия   89 - 98
10 статия   99 - 108
11 статия   109 - 120
12 статия   121 - 130
13 статия   131 - 139
14 статия   141 - 149
15 статия   151 - 163
16 статия   165 - 169
17 статия   171 - 176
Книжка 2
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУРИ
 
ХАРАКТЕРИСТИКА НА САМООПРАШЕНИ ЛИНИИ ЦАРЕВИЦА,
ЧРЕЗ МЕТОДИТЕ КЛАСТЪРЕН АНАЛИЗ
И АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ
  Любомир Иванов  
Институт по земеделие и семезнание - Образцов чифлик, Русе
 
     Резюме
 
Целта на настоящата работа е чрез съвместното прилагане на съпътстващите методи кластърен анализ и анализ на компонентите да се извърши характеристика на самоопрашени линии царевица, от различни групи на зрялост и генетична принадлежност, за да се подобри селекционната работа с тях. През периода 2010-2012 г. в опитното поле на ИЗС „Образцов чифлик”-Русе е извършено изпитване на 25 самоопрашени царевични линии от различни хетерозисни групи. Изследването включва линиите “АА5” (другa), “АА156” (другa), “АА243” (другa), “АВ124” (другa), “АС16” (другa), “АМ5” (другa), “АМ19” (другa), “АМ21” (L), “АМ30” (SSS), “LRL100” (другa), “LRL101” (другa), “BG25” (другa), “BG44” (L), “BG50” (другa), “BG78” (другa), “BG110” (другa), “BG114” (другa), “LRL102” (другa), “LRL103” (другa), “H108” (L), “LRL104” (другa), “LRL105” (другa), “139 96В (I), “26А” (близка до „L”) и “24 87В (R)”. Приложен е кластърен анализ и анализ на компонентите по 10 селекционни признака на база средните им стойности за тригодишния период. Резултатите показват, че линиите “24 87В”, “LRL105”, “LRL104” и “H 108”, са подходящи за включване в селекционни схеми за създаване на хибриди за силаж, и са носители на гени свързани с признаците за вегетативната маса на царевицата. Като донори на признака дължина на кочана може да се използват линиите “АМ30”-17,3 cm и “АА243”-17,3 cm. За дължина на зърното най-подходяща в селекционно отношение е линия “LRL101”-11mm, a с най-висока маса на 1000 зърна е линия “LRL104”-336,8 g. Най-къс период поникване - изсвиляване показва линия “BG50”-54дни, а най-дълъг линия “АВ 124”-74дни. Към генетически най-отдалечените групи се отнасят линиите от първа и пета група. Кръстоските между линиите от тези две групи ще са най-ефективни. Съвместното прилагане нa кластер анализа и анализа на основните компоненти показва, че най – ефективна би била селекционната работа, по признаците дължина на зърното, маса на зърното в кочана, дължина на прикочанния лист, височина на залагане на горния кочан, период поникване-изсвиляване и маса на 1000 зърна.

Ключови думи: кластърен анализ - анализ на компонентите- самоопрашени линии царевица