ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Книжка 1
1 статия   7 - 19
2 статия   21 - 29
3 статия   31 - 40
4 статия   41 - 47
5 статия   49 - 56
6 статия   57 - 68
7 статия   69 - 78
8 статия   79 - 87
9 статия   89 - 98
10 статия   99 - 108
11 статия   109 - 120
12 статия   121 - 130
13 статия   131 - 139
14 статия   141 - 149
15 статия   151 - 163
16 статия   165 - 169
17 статия   171 - 176
Книжка 2
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ И АГРОТЕХНИКА
 
ИЗСЛЕДВАНЕ РЕАКЦИЯТА НА НЯКОИ СОРТОВЕ ПШЕНИЦА (T.AESTIVUM L.)
КЪМ ПРОДЪЛЖИТЕЛНО МОНОКУЛТУРНО ОТГЛЕЖДАНЕ
И ОТЗИВЧИВОСТТА ИМ КЪМ LOW-INPUT ТЕХНОЛОГИЯ
ОТ РАЗЛИЧНИ НАЧИНИ НА ВНАСЯНЕ НА ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
  Маргарита Нанкова1, Албена Иванова1, Николай Ценов2, Добринка Атанасова1, Пламен Чамурлийски1  
1 - Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево
2 - Агроном Холдинг І - Добрич
 
     Резюме
 
Изследването е проведено през периода 2010-2013 в Опитното поле на ДЗИ Генерал Тошево (Haplic Chernozems). В опита се изпитват различни видове многокомпонентни минерални и органични торове за основно почвено торене и комбинации между тях; препарати на органична основа, използвани главно за предпосевно третиране на семената и такива, подходящи за листно внасяне през различни фази от вегетацията на пшеницата. Приложеното основно почвено торене е факторът с най-голям принос върху продуктивността на сортовете, при много добре изразена диференциация в стойностите на добива в зависимост от вида на торовете. Най-съществено увеличение на добивите спрямо контролния вариант е установено при торенето със Супрефос (с 24,5%), следвано от комбинирането му с ExcelOrga (21,6%). Самостоятелното внасяне на органичния тор ExcelOrga увеличава добива на пшеницата средно с 11,3%. Факторът сорт е 2-рият по сила на влияние фактор върху продуктивността на пшеницата. Селекционираните в ДЗИ сортове са със значително по-високи добиви в сравнение с 5-те изпитвани чужди сорта. Сортовете Мулан и Романс се отличават с най-ниска средна продуктивност. За реколта 2013 сортовете Карат и Карина са с най-високи средни добиви. Средно за условията на годината българските сортове превишават по продуктивност представителите на чуждата селекция с 10,8%. Върху физичните характеристики на зърното най-силно влияние оказва факторът “сорт”, следван от “основно почвено торене”. С най-високи средни стойности за едрина на зърното от българските сортове се характеризира сорт Болярка – 51,43 g, а с най-ниска сорт Карина – 43,66 g. От изпитваните чужди сортове с най-едро зърно е Сатурнос – 45,10 g, а с най-дребно – Мулан (38,10 g).

Ключови думи: сортове пшеница; монокултура; low-input хранене