ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Книжка 1
Книжка 2
1 статия   167 - 175
2 статия   177 - 184
3 статия   185 - 190
4 статия   191 - 195
5 статия   197 - 203
6 статия   205 - 211
7 статия   213 - 222
8 статия   223 - 226
9 статия   227 - 230
10 статия   231 - 236
11 статия   237 - 243
12 статия   245 - 248
13 статия   249 - 253
14 статия   255 - 260
15 статия   261 - 264
16 статия   265 - 268
17 статия   269 - 271
18 статия   283 - 287
19 статия   289 - 295
20 статия   297 - 303
21 статия   305 - 310
22 статия   311 - 317
Книжка 3
Книжка 4
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ И АГРОТЕХНИКА
 
ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ МОРФОЛОГИЧНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ НА СТЪБЛОТО
ВЪВ ВРЪЗКА С ПОЛЯГАНЕТО ПРИ РАЗЛИЧНИ ГЕНОТИПОВЕ ЕЧЕМИК
В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПРЕДШЕСТВЕНИКА И АЗОТНАТА НОРМА
  Тони К. Тонев1, Галина Михова1, Радко Михайлов2, Пенчо Н. Пенчев3  
1 - Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево
2 - Добруджански технологичен колеж - Добрич при Технически университет, Варна
3 - Институт по земеделие, Карнобат
 
     Резюме
 
Представени са резултати от агротехнически полски опит с ечемик, изведен в опитното поле на Добруджански земеделски институт – Ген. Тошево през 2004 и 2005 г. Засявани са сортовете Ахелой 2, Емон, Каскадьор 3 и Цветелина след два предшественика (царевица за силаж и пшеница), като при първите два са проучени и 3 норми на азотно торене (0, 6 и 12 kg/da N). През първата година е установено значително полягане, което мотивира извършването на подробни биометрични измервания на стъблата за установяване на сортови различия под влияние на изпитаните агротехнически фактори – брой на междувъзлията, брой на класоносните стъбла на 1 растение, дължина и диаметър на първите три междувъзлия. Тези данни са сравнение с показателите за структура на посева и продуктивност – височина на растенията, брой класоносни стъбла на m2, добив и неговите компоненти. Установено е полягане на ечемика през първата година от изследването, когато добивът на зърно и неговите компоненти са с по-високи стойности спрямо 2005 г. Полягането е по-значително след предшественик пшеница, нараства с увеличаване на азотната норма, а по-чувствителни към полягане са сортове Ахелой 2 и Каскадьор 3. Сравнителните измервания показват, че същите два сорта формират междувъзлия с по-голяма дължина и по-малък диаметър, а всички сортове през годината без полагане се характеризират с по-малка височина на растенията, по-къси и по-дебели междувъзлия през 2005 г. При използване за оценка на съотношението H:d2 по модела на Тодоров (1993) се установява необходимостта от адаптиране на критериите за оценка на генотиповете при почвено-климатичните условия на Добруджа. Изследването на корелационни зависимости за между степента на полягане (%) и изследваните показатели при ечемика показват достоверни коефициенти с височината на растенията (r = +0,730***), средния брой на междувъзлията (r = +0,538*) и дължината на II-то междувъзлие (r = +0,686**).

Ключови думи: Ечемик – Предшественик - Азотно торене – Сорт – Полягане - Морфология на стъблото