ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Книжка 1
Книжка 2
1 статия   207 - 216
2 статия   217 - 230
3 статия   231 - 238
4 статия   239 - 244
5 статия   245 - 252
6 статия   253 - 260
7 статия   261 - 273
8 статия   275 - 284
9 статия   285 - 294
10 статия   295 - 306
11 статия   307 - 314
12 статия   315 - 320
13 статия   321 - 345
14 статия   347 - 356
15 статия   357 - 375
16 статия   377 - 387
17 статия   389 - 399
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ И АГРОТЕХНИКА
 
ТОЛЕРАНТНОСТ НА БЪЛГАРСКИ СОРТОВЕ ПШЕНИЦА
КЪМ УСЛОВИЯТА НА КИСЕЛА ПОЧВЕНА РЕАКЦИЯ.
III. НАРАСТВАЩИ НИВА НА ОБМЕНЕН АЛУМИНИЙ
В ПОЧВАТА И УСВОЯВАНЕ НА АЗОТ
  Маргарита Нанкова  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Присъствието на генетично кисели, както и на вторично вкислени почви в България налага проучване толерантността на пшеницата към нарастващи количества обменен алуминий. Изследването е проведено във вегетационен експеримент при използването на светло сива горска почва (Stagnic Podzoluvicsols-FAO, 2002) със съдържание на обменен Al3+ 0.5 meq/100 g почва (А0). Допълнително са създадени нарастващи нива на токсичност чрез прибавянето на 2.5 meq Al3+/100 g (А1) и 5.0 meq Al3+ /100 g (А2). Експериментът е проведен с 20 генотипа зимни житни култури: 18 – T.aestivum L., 1 – T.durum Desf. и ръжено-пшеничният хибрид Triticale. Последният е използван за стандарт. Опитът е проведен на два фона на почвено торене: 1 – контролен по отношение нивата на обменен Al3+ и 2 – минерално торене с N:P:K=1:1:1 от норми по 200 mg N, P2O5 и K2O/1000 g почва. При генетично кисели почви нивото на обменен алуминий в почвата е факторът с определящо влияние върху усвояването на азот в зърното (82.4 %), надземната биомаса на растенията (76.8 %) и кореновата им система (66.6%). Факторът сорт също има добре изразено влияние върху тези показатели, като най-силно е проявено влиянието му върху усвояването на азот в кореновата система (17.0 %). Балансираното минерално торене в значителна степен намалява негативното влияние на нивата на обменен алуминий в почвата върху усвояването на азот от растенията. Същото засилва положителната роля на фактора сорт особено при усвояването на азот в надземната биомаса и зърното. Нивата на обменен алуминий в почвата и приложеното балансирано минерално торене водят до съществено задълбочаване на генотипната диференциация между сортовете по отношение на усвоените количества азот в кореновата система, зърното и надземната биомаса като цяло. Сортовете “Миряна”, “Енола” и “Карат” се отличават с повишена толерантност към нарастващи нива на обменен алуминий в почвата и приложеното към тях балансирано торене и превъзхождат останалите сортове пшеница, както и тритикале “Вихрен” по количество на усвоения азот в надземната биомаса и зърното средно за всички варианти в опита. В края на вегетацията кореновата система на тритикале “Вихрен” се отличава с по-големи количества усвоен азот и никой от масово разпространените в практиката сортове не го превъзхожда независимо дори и при балансирано торене. Корелационните зависимости в усвоения азот между отделните органи са положителни и много добре изразени. Корелационната зависимост между усвоения азот в зърното и надземната биомаса е най-силно изразена.

Ключови думи: алуминиева токсичност, пшеница, усвояване на азот