ДИРЕКТНА И ИНДИРЕКТНА СЕЛЕКЦИЯ НА СОРТОВЕ ОБИКНОВЕН ФАСУЛ С УСТОЙЧИВОСТ КЪМ ИКОНОМИЧЕСКИ ВАЖНИТЕ БОЛЕСТИ В БЪЛГАРИЯ
Димитър Генчев, Иван Киряков, Магдалена Белева
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
Резюме
Селекцията на сортове зрял фасул с подобрена устойчивост на икономически важните болести в България е от първостепенно значение за селекционната стратегия на ДЗИ-Генерал Тошево. Използването на сортове с подобрена устойчивост ще намали използването на пестициди и ще премахне риска от стопански загуби. Постигането на горе посочената цел е възможно най-бързо и икономически изгодно чрез комбинирането на директна (фенотипна) и индиректна (с помощта на ДНК-маркери) селекции.Концепцията за индиректна селекция е атрактивна за селекционерите на културни растения. За сега ДНК-маркерите се създават на определени, сравнително много къси последователности, които при различните сортове вероятно не са на едно и също разстояние от дадения ген. Това води до несигурност в скрининг резултатите. Болшинството ДНК-маркери са на сателитен участък от ДНК. При използването на тези ДНК-маркери в действителност са възможни следните три възможности в резултат на рекомбиниране: 1) Наличие на положителен сигнал и наличие на интересуващия ни ген; 2) Наличие на положителен сигнал и липса на интересуващия ни ген; и 3) Липса на положителен сигнал и наличие на интересуващия ни ген. Най-сигурни са ДНК-маркерите залепящи се за участъци от самия ген. Пирамидалното натрупване на гени (специфичен доминантен, специфичен рецесивен и QTL) за устойчивост в едно растение и създаването на изолинии с даден ген за устойчивост могат да бъдат постигнати чрез селекционната процедура посочена в доклада. Скринингът се извършва с физиологична раса на даден патоген, когато генът за устойчивост е специфичен доминантен и разполагаме с подходяща раса (расата не може или може да преодолява само този ген) за скрининг на този ген. При липса на такава раса скринингът може да бъде извършен с помощта на ДНК-маркер, но получената линия трябва да бъде проверена с подходяща раса. При пиримидалното натрупване на гени е необходима специфична раса, а при изолиниите може да бъде раса, която не може да преодолява дадения ген. Когато генът за устойчивост е рецесивен или е QTL, тогава по-изгодно е скринингът да се извършва с ДНК-маркер и получените рекомбинантни инбредни линии да бъдат подложени на проверка със съответните раси и щамове на патогените. За прилагане на успешна селекция на сортове обикновен фасул с желани стопански и консумативни качества е необходимо: (1) Информираност за най-новите и перспективни научни постижения на директната и индиректна селекции; (2) Идентифициране, проучване и включване в генофонда на ДЗИ-Г. Тошево на най-подходящите източници на гени за устойчивост; (3) Разработване на ускорена, по-практична и реалистична селекционна процедура включваща както директната (фенотипната), така и индиректната (с използването на ДНК-маркери); (4) Полагане на усилия за по-задълбочено изясняване на същността на механизмите на устойчивост; (5) Провеждане на молекулярни генетични изследвания с цел по-доброто познаване генетиката и физиологията на устойчивостта; и (6) Превръщане на придобитата информация в средства полезни за индиректната селекция. Направен е преглед на физиологическата специализация на икономически важните патогени по обикновения фасул в България (Colletotrichum lindemuthianum, Uromyces appendiculatus, Sclerotinia sclerotiorum, Xanthomonas axonopodis pv. Phaseoli, Pseudomonas syringae pv. phaseolicola и Bean Common Mosaic Virus), установените гени за устойчивост и техните източници, и ДНК-маркери (RAPD и SCAR). Описани са методите за скрининг както със самите патогени, така и ДНК-маркери.
Ключови думи: Обикновен фасул – Phaseolus vulgaris – Директна селекция – Индиректна селекция –Устойчивост към болести – Маркер-асистираща селекция (МАС).
