ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Книжка 1
Книжка 2
1 статия   189 - 196
2 статия   197 - 202
3 статия   203 - 209
4 статия   211 - 216
5 статия   217 - 221
6 статия   223 - 228
7 статия   229 - 235
8 статия   237 - 241
9 статия   243 - 250
10 статия   251 - 260
11 статия   261 - 268
12 статия   269 - 275
13 статия   277 - 286
14 статия   287 - 292
15 статия   293 - 298
16 статия   299 - 303
17 статия   306 - 310
18 статия   311 - 316
19 статия   317 - 325
20 статия   327 - 332
21 статия   333 - 336
22 статия   337 - 341
23 статия   343 - 350
24 статия   351 - 355
25 статия   357 - 361
26 статия   363 - 367
27 статия   369 - 373
28 статия   375 - 379
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ И АГРОТЕХНИКА
 
ФОРМИРАНЕ НА БИОЛОГИЧЕН ДОБИВ
ПРИ РАЗЛИЧНИ СОРТОВЕ ТРИТИКАЛЕ В УСЛОВИЯТА НА АЗОТЕН ДЕФИЦИТ
  Христофор Кирчев1, Живко Терзиев1, Тони К. Тонев2, Надежда Семкова1  
1 – Аграрен университет – Пловдив
2 – Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Анализирани са резултати от полски опит, изведен в опитното поле на АУ – Пловдив в условията слабо запасена с азот карбонатно алувиално-ливадна почва. Проучено е акумулирането на биологичен добив при 5 сорта тритикале (AD-7291, Ракита, Рожен, Заряд и Садовец), отглеждани без пряко азотно торене след предшественик царевица за зърно, в три фази от развитието на културата – начало на вретенене, изкласяване и пълна зрялост. Установено е, че държавният стандарт AD-7291 отстъпва по биологична продуктивност на сортовете българска селекция и основното му предимство е неговата екологична пластичност. Към фаза изкласяване е изчислена висока корелационна зависимост между сумарния биологичен добив и относителния дял на стъблата, и са установени генотипни различия по отношение на облистеността. Средно за 3 години изпитаните сортове могат да бъдат подредени в следния низходящ ред по отношение на реализирания биологичен потенциал в условията на Пловдив към пълна зрялост: Ракита > Рожен > Садовец > Заряд > AD-7291, т.е. в полза на сортовете от ръжен тип. Предимство на новите български сортове е постигнатия по-висок жътвен индекс, който показател продължава да бъде резерв за бъдещата селекция на висока продуктивност.

Ключови думи: Тритикале – Азотен дефицит – Биологичен добив – Компоненти на биологичния добив