ФОРМИРАНЕ НА БИОЛОГИЧЕН ДОБИВ ПРИ РАЗЛИЧНИ СОРТОВЕ ТРИТИКАЛЕ В УСЛОВИЯТА НА АЗОТЕН ДЕФИЦИТ
Христофор Кирчев1, Живко Терзиев1, Тони К. Тонев2, Надежда Семкова1
1 – Аграрен университет – Пловдив 2 – Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево
Резюме
Анализирани са резултати от полски опит, изведен в опитното поле на АУ – Пловдив в условията слабо запасена с азот карбонатно алувиално-ливадна почва. Проучено е акумулирането на биологичен добив при 5 сорта тритикале (AD-7291, Ракита, Рожен, Заряд и Садовец), отглеждани без пряко азотно торене след предшественик царевица за зърно, в три фази от развитието на културата – начало на вретенене, изкласяване и пълна зрялост. Установено е, че държавният стандарт AD-7291 отстъпва по биологична продуктивност на сортовете българска селекция и основното му предимство е неговата екологична пластичност. Към фаза изкласяване е изчислена висока корелационна зависимост между сумарния биологичен добив и относителния дял на стъблата, и са установени генотипни различия по отношение на облистеността. Средно за 3 години изпитаните сортове могат да бъдат подредени в следния низходящ ред по отношение на реализирания биологичен потенциал в условията на Пловдив към пълна зрялост: Ракита > Рожен > Садовец > Заряд > AD-7291, т.е. в полза на сортовете от ръжен тип. Предимство на новите български сортове е постигнатия по-висок жътвен индекс, който показател продължава да бъде резерв за бъдещата селекция на висока продуктивност.
