ВЛИЯНИЕ НА СИСТЕМНОТО ИНКОРПОРИРАНЕ НА СЛЕДЖЪТВЕНИЯ ОСТАТЪК ВЪРХУ ДОБИВА ОТ ПРОЛЕТНИ КУЛТУРИ
Генчо Милев
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
Резюме
От 1995 г. в опитното поле на Добруджански земеделски институт се извежда стационарен полски опит с основните за Добруджа пролетни култури – царевица, слънчоглед и фасул. Целта на опита е да се установи ефекта на системното инкорпориране на следжътвения остатък (СО) на предшественика върху добива на зърно от посочените култури. Вариантите на опита са следните: А0 - отглеждане на пролетниците без инкорпориране на СО на предшественика и А1 - отглеждане на пролетниците с инкорпориране на СО на предшественика. Предшественика на пролетниците е пшеница. Инкорпорирането на сламата е извършено, чрез есенната оран на дълбочина 28-30 cm. Върху двата фона на така третирания СО е приложено минерално торене със следните елементи и норми: N0P0, N6P12 и N12P12. В проучването са използувани средно-ранни и ранни царевични хибриди (Русе 464, Кн 509, Анаста), слънчогледовите хибриди Албена и Сан Лука и фасул - сортове Добруджански 7 и Абритус. Получените резултати от изследването, сочат че системното инкорпориране на СО на предшественика имат положителен ефект върху добива от пролетниците, както и върху количеството на продуктивната влага в почвата. В агрономически и икономически аспект този начин на оползотворяване на СО е по-целесъобразен, отколкото неговото изнасяне от площта на полето чрез балиране.
