ЕФЕКТ И ЕФЕКТИВНОСТ НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОТО МИНЕРАЛНО ТОРЕНЕ С РАЗЛИЧНИ НОРМИ И СЪОТНОШЕНИЯ ВЪРХУ ПРОДУКТИВНОСТТА НА ПШЕНИЦАТА ІІ. ИКОНОМИЧЕСКА ЕФЕКТИВНОСТ НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОТО МИНЕРАЛНО ТОРЕНЕ
Нечо Нанков
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
Резюме
В стационарен полски опит (Luvic Faeozem), заложен през 1967 г. в двуполно редуване на пшеница и царевица се изследва икономическата ефективността от продължителното внасяне на азот, фосфор и калий в различни норми и съотношения върху производството на пшеница. В опита се изпитва сорт “Енола”, отглеждан при комбинирането на 4 азотни и фосфорни норми - 0, 6, 12 и 18 kg/da и три калиеви - 0, 6 и 12 kg/da. Изследването обхваща периода 2001-2007 г. Метеорологичните условия през годините на отглеждане на пшеницата оказват силно влияние върху икономическата ефективност на минералното торене с макроелементи, независимо от нормите и съотношенията между тях. В неблагоприятни за пшениченото производство години силно е подчертана положителната роля на продължителното NPK торене в съотношение 2:1:1. Общият доход е в пряка зависимост от постигнатия агрономически ефект и реализационната цена на готовата продукция. В зависимост от вида на торовия вариант през годините на изследване същият варира от 5,76 лв/da (2003) до 183,56 лв/da (2006). В резултат на 40-годишното ежегодно внасяне на минерални торове в различни норми и съотношения между макроелементите на база продуктивните възможности на сорт Енола за периода 2001-2007 г. е установено, че за условията на излужен чернозем икономически най-целесъобразно е торенето с N12P6K0. Същото осигурява по-висока средна печалба дори в сравнение със самостоятелното внасяне на азота от норма 12 kg/da. Самостоятелното фосфорно и калиево торене, както и комбинациите между тях нямат значение за практиката и средно за периода водят до отчитането на финансови загуби. В години с продължително засушаване (2007 г.) дългогодишното им внасяне води до получаването на печалба (26,22 лв/da) и норма на рентабилност 42,81% при варианта N0P12K6. През всички години на изследване е установена възвращаемост на 1 лев преки разходи за закупуване на торове. Средно за периода 2001-2007 г. същите са най-високи за комбинациите между макроелементите от норма на азота 12 kg/da и средно достигат до 5,60 лв приход за вложен 1 лев разход за торове. Средно за периода икономическият анализ е в полза на самостоятелното азотно торене, независимо от размера на торовата норма и отбелязаните тенденции. В случая, обаче, става въпрос за икономическа оценка на една отворена и силно динамична система, включваща два биологични компонента: почва и растение, върху които силно влияние оказват метеорологичните условия и пазарната цена на произведената продукция, без да се отчита качеството на зърното. При отчитане негативното влияние на едностранчивото азотно торене върху почвеното плодородие, икономически по-изгодното прилагане на самостоятелно азотно торене трябва да отстъпи пред най-подходящите норми и съотношения между основните макроелементи. Средно за периода, независимо от пазарния характер на изкупните цени дори, дори при високите торови норми се установява висока рентабилност (от 45,88% до 11,74%, в групата на N18).
Ключови думи: Пшеница - Торене с различни норми и съотношения NPK - икономически анализ
