ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Книжка 1
1 статия   5 - 18
2 статия   19 - 24
3 статия   25 - 31
4 статия   33 - 42
5 статия   43 - 48
6 статия   49 - 55
7 статия   57 - 61
8 статия   63 - 79
9 статия   81 - 85
10 статия   87 - 94
11 статия   95 - 105
12 статия   107 - 111
13 статия   113 - 121
14 статия   123 - 126
15 статия   127 - 130
16 статия   131 - 143
17 статия   145 - 156
18 статия   157 - 162
19 статия   163 - 168
20 статия   169 - 173
21 статия   175 - 180
22 статия   181 - 184
Книжка 2
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ И АГРОТЕХНИКА
 
АГРОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТ И ИКОНОМИЧЕСКА ЕФЕКТИВНОСТ
НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОТО МИНЕРАЛНО ТОРЕНЕ С РАЗЛИЧНИ НОРМИ
И СЪОТНОШЕНИЯ ВЪРХУ ПРОДУКТИВНОСТТА НА ПШЕНИЦАТА
I. АГРОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТ НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОТО МИНЕРАЛНО ТОРЕНЕ
  Нечо Нанков, Маргарита Нанкова  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
В стационарен полски опит (Luvic Faeozem) с редуване на пшеница и царевица в двуполка от 1967 г. се изследва влиянието на продължителното минерално торене с различни норми и съотношения между азота, фосфора и калия в процеса на формиране на стопанската част на продукцията и физичните качества на зърното. В опита се изпитва сорт “Енола”, отглеждан при комбинирането на 4 азотни и фосфорни норми - 0, 6, 12 и 18 kg/da и три калиеви - 0, 6 и 12 kg/da. Изследването обхваща периода 2001-2007 г. Изследването очертава като най-значими за продуктивността на пшеницата комплексът от метеорологични условия и торенето. Агрономическият ефект от широката гама норми и съотношения между основните макроелементи води до силно изразена диференциация, изразяваща се в сходство и различие помежду им на базата на продуктивността на сорт Енола. Самостоятелното фосфорно торене е с най-висок ефект върху добива при ежегодно внасяне от норма 18 kg P2O5/da. Увеличаване нормата на самостоятелното калиево торене над 6 К2O/da силно намалява продуктивността на пшеницата. Положителната роля на комбинираното фосфорно-калиево торене в отсъствие на азот е добре изразена в години с валежи за вегетационния период под 250 mm. Нарастващите азотни норми самостоятелно и при комбиниране с нарастващи фосфорни и калиеви норми в различни съотношения води до повишаване на продуктивността и добива зърно от 1 kg азот. Азотно-калиевото торене, независимо от нормите и съотношенията е с нисък ефект, проявяващ се особено силно при азотните норми от 6 и 12 kg/da. Най-силно изразен ефект върху продуктивността има азотно-фосфорното торене, като нормата и съотношението между двата елемента е от решаващо значение. Средно за периода съотношението N:P=1:3 гарантира максимален ефект от продължителното азотно торене с 6 kg N/da. За нормата 12 kgN/da този ефект е постигнат при съотношение N:P=2:1. Ежегодното използване на високи азотни норми (18 kg/da) е ефективно само при включването на калий при съотношение между макроелементите N:P:K=3:1:1. Ефектът на 1 kg азот силно се влияе от метеорологичните условия на изследваните години, а също и от съотношението между макроелементите при торенето. Ефектът на 1-ца самостоятелно внесен азот върху добива зърно намалява с нарастване на нормата. Съчетаването на азота (норми 6 и 12 kgN/da) с фосфор, а при високите азотни норми (18 kg N/da) и с калий води до увеличаване производителността на 1 kg азот съответно с 32,7%, 22,7% и 20,0%, спрямо самостоятелното внасяне азота.

Ключови думи: пшеница; торене с азот, фосфор и калий; съотношение между макроелементите; ефект на 1 kg азот върху добива