ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Книжка 1
1 статия   5 - 18
2 статия   19 - 24
3 статия   25 - 31
4 статия   33 - 42
5 статия   43 - 48
6 статия   49 - 55
7 статия   57 - 61
8 статия   63 - 79
9 статия   81 - 85
10 статия   87 - 94
11 статия   95 - 105
12 статия   107 - 111
13 статия   113 - 121
14 статия   123 - 126
15 статия   127 - 130
16 статия   131 - 143
17 статия   145 - 156
18 статия   157 - 162
19 статия   163 - 168
20 статия   169 - 173
21 статия   175 - 180
22 статия   181 - 184
Книжка 2
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ И АГРОТЕХНИКА
 
ВЛИЯНИЕ НА ОСНОВНИ АГРОТЕХНИЧЕСКИ ПРАКТИКИ
В ТРАЕН ПОЛСКИ ОПИТ ВЪРХУ НЯКОИ ФИЗИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
НА СЛАБО ИЗЛУЖЕНИТЕ ЧЕРНОЗЕМИ В ДОБРУДЖА
  Петър Янков, Драгни Георгиев  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Проучването е извършено през периода 2002-2004 год., в опитното поле на Добруджански земеделски институт – гр. Генерал Тошево. Изследвано е влиянието на различни начини на използване на следжътвения остатък (изгорено стърнище, почистено от остатъка стърнище и 100 % инкорпориран остатък), на традиционни и някои нови комбинирани машини за обработка на почвата и сеитба върху физични характеристики на слабо излужен чернозем. Културите, включени в опита, се отглеждат в шестполно сеитбообращение при схема на редуване: царевица за зърно – пшеница – слънчоглед – пшеница – фасул – пшеница. Обемната плътност на почвата е определяна по метода на Качински чрез пръстени с вместимост от 100 cm3 през 10 cm на дълбочина до 30 cm. Максималната капилярна влагоемност при различните варианти на обработка е определяна чрез вземане на почвени проби в ненарушено състояние от слоевете 0-10, 10-20 и 20-30 cm. Установено е, че в повърхностния почвен слой, във вариантите с използване на традиционни и комбинирани машини, изнасяне и изгаряне на растителната маса при пшеницата и пролетните култури, обемната плътност на почвата леко нараства във времето, докато при максималната капилярна влагоемност се наблюдава обратна тенденция. Прилагането на традиционни машини и системи за обработка на почвата (оран-дискуване), води до повишаване на уплътняването и понижаване на капилярната влагоемност в слоя 10-20 cm. На дълбочина 20-30 cm, във вариантите с изнасяне и изгаряне на следжътвения остатък при пшеницата, стойностите на наблюдаваните показатели намаляват и при двата вида обработки. В този слой, при тези варианти на използване на растителната маса, обемната плътност на почвата при пролетните култури леко нараства, а капилярната влагоемност се понижава. При пшеницата и пролетните култури, на всички изследвани дълбочини във вариантите с използване на традиционни и комбинирани машини, раздробяването и инкорпорирането на следжътвените остатъци, способстват за намаляване на обемната плътност и максималната капилярна влагоемност на слабо излужените черноземи.

Ключови думи: Системи за обработка на почвата - Използване на растителните остатъци – Традиционни и комбинирани машини за обработка на почвата и сеитба – Обемна плътност на почвата – Максимална капилярна влагоемност