РЕАКЦИЯ НА ПШЕНИЦА И ЦАРЕВИЦА КЪМ МИНЕРАЛНО ТОРЕНЕ В УСЛОВИЯТА НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНА МОНОКУЛТУРА
Тони К. Тонев
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
Резюме
Анализирани са резултати от траен полски опит, който се извежда в Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево от 1957 г. (2-полка пшеница – царевица), а през 1960 г. в съседство започва изпитването на две монокултури – пшеница и царевица. От средата на 60-те до края на 90-те години в сеитбообращенията се изпитват две нива на минерално торене – “обикновено” (N120P100, при монокултурите + K40) и “интензивно” (N180P150, при монокултурите + K80). От есента на 1999 г. торовите парцелки са разделени на 4 торови норми при спазване на съотношението N:P:K = 1:0,8:0,5, както следва: Т1 – N0P0K0; Т2– N60P50 (+ K30 при монокултурите); Т3 – N120P100 (+ K60); Т4 – N180P150 (+ K90). За настоящото изследване са използвани данни от 6-годишен период (2001-2006 г.), когато в опита е отглеждан сорта пшеница Енола, но на всеки 2 години са сменяни използваните хибриди царевица (Евелина, Русе-424 и Кларика). Установено е, че при правилно прилагане на възприетите в технологията практики, намалението на добива на зърно при продължително монокултурно отглеждане на пшеница, в сравнение с редуването след царевица за зърно, е средно с 11,9 %. Варирането във величината на добива по години, обаче, е по-високо. Използването на предсеитбена оран при безсменното отглеждане на пшеницата дава предимства през години с редуцирана сума на валежите. Пшеницата, отглеждана като монокултура, проявява по-висока отзивчивост към нарастващо азотно торене (при съотношение N:P:K = 1:0,8:0,5) и изисква за формиране на максимален добив средно с 30 kg/ha по-висока азотна норма. И при двата начина на редуване ефектът от прилагане на единица азот намалява с нарастване на торовата норма. При изследване на структурните елементи и при двата начина на редуване най-висока корелация с добива се изчислява с височината на посева; броят на класоносните стъбла е показател, който е най-малко свързан с компонентите на класа, а най-висока вариабилност по години се отчита при масата на зърното от 1 клас. Царевицата проявява добрата си самопоносимост при отглеждане с оптимални норми на минерално торене, а при отглеждане без прилагане на торене добивът на зърно при безсменно отглеждане съставлява 83,3 % от добива при редуване с пшеница. Подобно на пшеницата, царевицата отглеждана като монокултура, проявява по-висока отзивчивост към нарастващо азотно торене (при съотношение N:P:K = 1:0,8:0,5) и изисква за формиране на максимален добив средно с 60 kg/ha по-висока азотна норма. В сравнение с пшеницата, относителният ефект на азотното торене при монокултурното отглеждане на царевица е двукратно по-нисък, което се дължи на доминиращото значение на овлажняването за формирането на добива. При изследване на структурните елементи и при двата начина на редуване при царевицата се установява, че най-показателен за нивото на добива признак е височината на посева.
Ключови думи: пшеница – царевица – продължителна монокултура – NPK-торене – добив на зърно – компоненти на добива