ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Книжка 1
1 статия   5 - 18
2 статия   19 - 24
3 статия   25 - 31
4 статия   33 - 42
5 статия   43 - 48
6 статия   49 - 55
7 статия   57 - 61
8 статия   63 - 79
9 статия   81 - 85
10 статия   87 - 94
11 статия   95 - 105
12 статия   107 - 111
13 статия   113 - 121
14 статия   123 - 126
15 статия   127 - 130
16 статия   131 - 143
17 статия   145 - 156
18 статия   157 - 162
19 статия   163 - 168
20 статия   169 - 173
21 статия   175 - 180
22 статия   181 - 184
Книжка 2
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ И АГРОТЕХНИКА
 
РЕАКЦИЯ НА ПШЕНИЦА И ЦАРЕВИЦА КЪМ МИНЕРАЛНО ТОРЕНЕ
В УСЛОВИЯТА НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНА МОНОКУЛТУРА
  Тони К. Тонев  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Анализирани са резултати от траен полски опит, който се извежда в Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево от 1957 г. (2-полка пшеница – царевица), а през 1960 г. в съседство започва изпитването на две монокултури – пшеница и царевица. От средата на 60-те до края на 90-те години в сеитбообращенията се изпитват две нива на минерално торене – “обикновено” (N120P100, при монокултурите + K40) и “интензивно” (N180P150, при монокултурите + K80). От есента на 1999 г. торовите парцелки са разделени на 4 торови норми при спазване на съотношението N:P:K = 1:0,8:0,5, както следва: Т1 – N0P0K0; Т2– N60P50 (+ K30 при монокултурите); Т3 – N120P100 (+ K60); Т4 – N180P150 (+ K90). За настоящото изследване са използвани данни от 6-годишен период (2001-2006 г.), когато в опита е отглеждан сорта пшеница Енола, но на всеки 2 години са сменяни използваните хибриди царевица (Евелина, Русе-424 и Кларика). Установено е, че при правилно прилагане на възприетите в технологията практики, намалението на добива на зърно при продължително монокултурно отглеждане на пшеница, в сравнение с редуването след царевица за зърно, е средно с 11,9 %. Варирането във величината на добива по години, обаче, е по-високо. Използването на предсеитбена оран при безсменното отглеждане на пшеницата дава предимства през години с редуцирана сума на валежите. Пшеницата, отглеждана като монокултура, проявява по-висока отзивчивост към нарастващо азотно торене (при съотношение N:P:K = 1:0,8:0,5) и изисква за формиране на максимален добив средно с 30 kg/ha по-висока азотна норма. И при двата начина на редуване ефектът от прилагане на единица азот намалява с нарастване на торовата норма. При изследване на структурните елементи и при двата начина на редуване най-висока корелация с добива се изчислява с височината на посева; броят на класоносните стъбла е показател, който е най-малко свързан с компонентите на класа, а най-висока вариабилност по години се отчита при масата на зърното от 1 клас. Царевицата проявява добрата си самопоносимост при отглеждане с оптимални норми на минерално торене, а при отглеждане без прилагане на торене добивът на зърно при безсменно отглеждане съставлява 83,3 % от добива при редуване с пшеница. Подобно на пшеницата, царевицата отглеждана като монокултура, проявява по-висока отзивчивост към нарастващо азотно торене (при съотношение N:P:K = 1:0,8:0,5) и изисква за формиране на максимален добив средно с 60 kg/ha по-висока азотна норма. В сравнение с пшеницата, относителният ефект на азотното торене при монокултурното отглеждане на царевица е двукратно по-нисък, което се дължи на доминиращото значение на овлажняването за формирането на добива. При изследване на структурните елементи и при двата начина на редуване при царевицата се установява, че най-показателен за нивото на добива признак е височината на посева.

Ключови думи: пшеница – царевица – продължителна монокултура – NPK-торене – добив на зърно – компоненти на добива