Field Crop Studies

Настоящата разработка третира актуални проблеми на употребата на минерални торове в област Добрич, производството и средните добиви от обикновена мека пшеница (Triticum aestivum L.) и маслодаен слънчоглед (Helianthus annus) за периода 1995-2000 г. Пшеницата, като основна полска култура в България, заема над 20% от обработваемата площ на страната. През периода 1961-2000 г. пшеница е отглеждана средно на 10,62 млн da, като най-висок среден добив е постигнат през 1989 г. – 476,5 kg/da, а производството надхвърля 5 млн тона. Пшеницата се характеризира с висока отзивчивост към минерално торене и торенето дава висок ефект когато е съобразено с биологичните изисквания на сорта и агрохимичния статус на почвата. Производството на зърно от пшеница в нашата страна нараства през 70-те и 80-те години, най-вече за сметка, от една страна на постиженията на селекцията и, от друга страна, на прилаганата технология на отглеждане, вкл. на минералното торене. Област Добрич е традиционно една от водещите в слънчогледовото производство на страната. Средно за периода 1995-2000 г. слънчогледът заема около 20% от обработваемата площ на областта. Не случайно и средните добиви от региона превъзхождат тези от страната с около 50%.Употребените минерални торове при слънчогледа през изследвания период показват, че на практика отглеждането му става без да се използва минерално торене. Независимо, че в Добричка област се получават по-високи добиви от посочените култури, в сравнение със средните за страната е установен спад в производството. Eдна от основните причини за този факт е силно намалената употреба на минерални торове и рязкото изтегляне съотношението между трите макроелемента в полза на азота, което е крайно отрицателна тенденция при този изключително важен елемент от агротехниката.

Ключови думи: Пшеница – Слънчоглед – Потребление - Ефект от минерално торене