ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТОКСИЧНOСТТА НА ТЕЖКИ МЕТАЛИ ПРИ ГРАХ (Pisum sativum L.) С ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ТЕХНИКИ
Сп. Новева, Н. Лазарова, Ат. Механджиев, Г. Костуркова
Институт по генетика, БАН, Софи
Резюме
Проучен е цитогенетичният ефект на оловото при грах P. sativum L. – сорт „Ран 1”. Третирането с Pb(NO3)2 при концентрации 1. 5; 3.0 и 4.5 mM предизвиква различни нарушения. Аберациите са с честота до 5 пъти по-висока от тази в контролата. Клетъчното делене се инхибира като митотичният индекс е над 4 пъти по-нисък от този на контролата. Депресията при нарастване на корена е по-силна от тази при нарастване на стеблото на 14-дневни растения. Изследвани са ултраструктурните промени в клетките на кореновата меристема на същия сорт при третиране с PbCl2 в концентрации 0.75, 1.50 и 3.00 mM. При концентрация 1.50 mM PbCl2, се наблюдава се предпазна бариера, съхраняваща функциите на зоната на нарастване на корена като отговор-адаптация на токсичността на тежкият метал. Изследван е ефекта на MgSO4 в концентрации 0.25-10 mM върху развитието на in vitro култури. Депресията на калусния растеж при ниските концентрации (0.25-0.75 mM) на медните йони е лека. При високи концентрации (5 mM) растежът намалява два пъти, а при 10 mM спира напълно. При органогенните култури потискащият ефект е по отношение както на мултиплицирането на пъпките, така и на растежа им. Сублеталната концентрация LD50 е също около 5 mM.
