ЕФЕКТ НА ЦИТОПЛАЗМИТЕ ВЪРХУ СИНТЕЗАТА НА ПШЕНИЧНО-РЪЖЕНИ ХИБРИДИ И МЕЙОТИЧНА ХОМЕОЛОЖНА КОНЮГАЦИЯ НА ХРОМОЗОМИТЕ В АЛОПЛАЗМЕНИ ПШЕНИЧНО-РЪЖЕНИ ХИБРИДИ
Виолета Късовска
Институт по генетика, Българска академия на науките,София
Резюме
Проучено е влиянието на чуждата цитоплазма, ядрено-цитоплазменото взаимодействие и родителските генотипи върху кръстосваемостта и броя и характера на бивалентните и поливалентни асоциации, както и върху хиазмената честота в ПМК. Еуплоидният сорт Враца /В/ от Triticum aestivum L. /2n=42 / и неговите алоплазмени линии с цитоплазми на Ae. vavilovii /D2 –тип /, Ae.crassa /D2–тип/, Ae. kotschyi /Sv–тип/, Ae. sharonensis /S1–тип/ и T. diccocum /B –тип/ бяха кръстосани с две ръжени инбредни линии от Secale cereale L. (2n=14): Българска нискостъблена ръж /БНР/ и Лозен 14 /Л14/. Беше установено, че ръжените генотипи, чуждата цитоплазма и ядрено-цитоплазменото вэаимодействие влияят върху кръстосваемостта на пшеницата с ръжта, докато хомеоложната хромозомна конюгация се влияе само от чуждата цитоплазма и ядрено-цитоплазменото вэаимодействие. Най-силно положително влияние върху кръстосваемостта окаэва цитоплазмата от D2-тип от Ae. vavilovii, следвана от Sv-цитоплазмата от Ae.kotschii, S1-тип от Ae.sharonensis и В-тип от T. diccocum. D2-цитоплазмен тип от Ae.crassa не влияе върху кръстосваемостта. Най-силен положителен ефект върху хомеоложната хромозомна конюгация оказват цитоплазмите от D2 -плазмен тип, като ефектът на D2-цитоплазмата от Ae.vavilovii e по-силен от този на D2-цитоплазмата от Ae.crassa, следван от Sv-цитоплазмата на Ae. kotschyi и Ae.sharonensis (S1 ) тип. Цитоплаэмата на T.diccocum /B/ плазмен тип не влияе върху хомеоложната хромозомна конюгация в алоплазмените хибриди на сорт B .
