ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Книжка 1
Книжка 2
1 статия   183 - 190
2 статия   191 - 195
3 статия   196 - 200
4 статия   201 - 207
5 статия   208 - 214
6 статия   215 - 219
7 статия   220 - 225
8 статия   226 - 232
9 статия   233 - 238
10 статия   239 - 245
11 статия   246 - 254
12 статия   255 - 259
13 статия   260 - 264
14 статия   265 - 268
15 статия   269 - 272
16 статия   273 - 277
17 статия   278 - 284
18 статия   285 - 291
19 статия   292 - 299
20 статия   300 - 304
21 статия   305 - 310
22 статия   311 - 316
23 статия   317 - 321
24 статия   322 - 327
25 статия   328 - 335
26 статия   336 - 342
27 статия   342 - 348
28 статия   349 - 352
Книжка 3
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА
 
НОВИ РАСИ НА АНТРАКНОЗАТА ПО ФАСУЛА В БЪЛГАРИЯ
  Иван Киряков, Димитър Генчев  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Colletotrichum lindemuthianum, причинител на антракнозата по фасула, се характеризира със значително патогенно разнообразие в своите популации. Заразените семена са основният начин за разпространение на патогена на големи разстояния. Използването на семена с неизяснен произход и фитосанитарно състояние създава реална опасност от внасяне и разпространение в страната на нови, по-вирулентни щамове и раси на семенно-пренасящите се бактерийни и гъбни патогени по фасула. В настоящата публикация са представени данни за влиянието на този процес върху патогенното разнообразие на антракнозата по фасула в България. В изследването бяха включени 18 моноспорови култури на C.lindemuthianum, изолирани от растителни и семенни проби, събрани от масови посеви и от търговската мрежа на страната. Вирулентността на изолатите беше установена на база реакцията на 12 сорта фасул, включени в стандартен диференциращ ключ. Резултатите от проучването показват, че изследваните изолати се групират в пет раси - 3, 6, 23, 73 и 79. Раса 6 е характерна за районите на Западни Родопи и Рила. Тази раса е установена и в семена, внесени от Украйна и разпространени в търговската мрежа. Раса 3 е установена в района на Южна Добруджа. Раси 73 и 79 са изолирани от семена, внесени от Украйна. Произходът на раса 23 не е установен, но може да се предполага, че семената, от които е изолирана, са внесени от чужбина.

Ключови думи: Антракноза по фасула, Раси, Colletotrichum lindemuthianum