ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Книжка 1
1 статия   13 - 19
2 статия   20 - 29
3 статия   30 - 33
4 статия   34 - 42
5 статия   43 - 50
6 статия   51 - 56
7 статия   57 - 62
8 статия   63 - 67
9 статия   68 - 71
10 статия   72 - 78
11 статия   79 - 85
12 статия   86 - 92
13 статия   93 - 98
14 статия   99 - 105
15 статия   106 - 113
16 статия   114 - 120
17 статия   121 - 127
18 статия   128 - 133
19 статия   134 - 140
20 статия   141 - 145
21 статия   146 - 153
22 статия   154 - 160
23 статия   161 - 165
24 статия   166 - 170
25 статия   171 - 176
Книжка 2
Книжка 3
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУРИ
 
ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ ГЕНЕТИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА СОРТОВЕ ПШЕНИЦА (Tr. aestivum L.) ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА БИОХИМИЧНИ МАРКЕРИ
  Иван Тодоров, Петър Иванов,
Иринка Иванова, Емил Пенчев
 
Добруджанския земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Обект на изследването са български сортове хлебна пшеница, създадени през периода 1967-2004 г. Направена е характеристика с помощта на електрофореза на запасните белтъци. Общият брой на високомолекулните алели е 11. Експресираните от тях субединици формират три алелни конфигурации в Glu A1, пет в Glu B1 и три в Glu D1 локуси. Средният Glu 1 скор на анализираните сортове е 7.7, което ги характеризира като такива с много добри хлебопекарни качества. Основен дял при формирането на това качество има сорт Безостая 1. Наличието на пшенично-ръжена транслокация е установено в 10 сорта. Тя е резултат от използването в хибридизацията на сортовете Аврора и Кавказ. Новост в представеното изследване е идентифицирането на нискомолекулните глутенини и на глиадините. Направен е опит за осмисляне на техния принос върху качеството на проучваните сортове. Посочени са сходствата и различията между високомолекулния фракционен състав на българските сортове и тези, създадени в други страни.

Ключови думи: Запасни белтъци, Глутенини, Глиадини, Субединици, Фракционен състав, Качествосреда