ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Книжка 1
1 статия   7 - 19
2 статия   21 - 32
3 статия   33 - 44
4 статия   45 - 52
5 статия   53 - 82
6 статия   83 - 88
7 статия   89 - 96
8 статия   97 - 102
9 статия   103 - 114
10 статия   115 - 119
11 статия   121 - 126
12 статия   127 - 134
13 статия   135 - 143
14 статия   145 - 155
15 статия   157 - 167
16 статия   169 - 179
17 статия   181 - 190
18 статия   191 - 206
19 статия   207 - 214
20 статия   215 - 224
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ И АГРОТЕХНИКА
 
ВЛИЯНИЕ НА НАРАСТВАЩИТЕ НИВА НА ОБМЕНЕН АЛУМИНИЙ В ПОЧВАТА ВЪРХУ
КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ОСНОВНИ МАКРОЕЛЕМЕНТИ В ЗЪРНОТО НА СОРТОВЕ
ПШЕНИЦА (TRITICUM AESTIVUM L.)
  Маргарита Нанкова  
Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Изследването е проведено във вегетационен експеримент при използването на светло сива горска почва (Stagnic Podzoluvicsols - FAO, 2002) с естествено съдържание на обменен Al3+ 0,5 meq/100 g почва и рНKCl - 4,8 (Аl0). Допълнително са създадени нарастващи нива на токсичност чрез прибавянето на 2,5 meq Al3+/100 g (Аl1) и 5,0 meq Al3+ /100 g (Аl2). Освен самостоятелно същите са дублирани с прибавка на минерално торене с N200P200K200 mg/1000 g почва. Изследването е проведено с 18 генотипа T.aestivum L. и ръжено-пшеничен хибрид Triticale, използван като стандарт. Вегетационният опит е проведен в три-кратна повторимост в съдове съдържащи 1 kg почва. Различните нива на алуминиева токсичност в почвата влияе в различни посоки върху концентрацията на основни макроелементи в зърното на широк набор сортове пшеница и стандартната култура тритикале. Нарастващите до 5.5 meq Al3+/100 g почва нива на обменен алуминий повишават концентрацията на азот в зърното и намаляват тази на фосфора и калия. Увеличението в концентрацията на азот в зърното достига до 27.32% в сравнение с естествения статус на Stagnic Podzoluvicsols. Намалението в концентрацията на фосфор и калий в зърното достига съответно до 69.36% и 67.98% в сравнение с установеното при естественото съдържание на почвата. Минералното торене има по-слабо изразен положителен ефект върху средното съдържание на фосфор и калий в зърното в сравнение с това на азот, което се повишава средно с 32.54%. Установена е тенденция към намаляване ефекта на торенето с нарастване нивото на токсичен алуминий в почвата. Генотипната реакция към присъствието на токсичен алуминий в почвата е много силно изразена. Всички сортове, които успяват да завършат развитието си по съдържание на азот в зърното превишават концентрацията му спрямо установената в зърното на тритикале с 11,50%. С най-висока концентрация на азот в зърното са сортовете Победа (3.31% N), Галатея (3.24% N), Враца (3.17% N), Аглика (3.11% N) и Милена (3.02% N). Средната концентрация на фосфор в зърното на пшеницата е 94.96%, а на калий – 81.82% от установената в тритикале. С най-високо съдържание на фосфор в зърното е сорт Галатея (1,04 % Р2О5). Същият значително превишава всички останали сортове пшеница, а спрямо тритикале концентрацията му е с 31.65% по-висока. Всички изследвани пшеница с изключение на сорт Плиска са с концентрация на калий в зърното под тази на тритикале. Стойностите на корелационните зависимости между съдържанието на трите основни макроелемента в зърното и органите на вегетативната биомаса и масата на 1000 зърна варират в зависимост от нивото на обменен Al3+в почвата. Особено високи са корелативните зависимости с нарастване присъствието на токсичен алуминий в почвата и тези със съдържанието на азот, фосфор и калий в кореновата система.
Ключови думи: обменен Al3+, пшеница, химичен състав на зърното, корелационни зависимости