ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Книжка 1
Книжка 2
1 статия   203 - 208
2 статия   209 - 217
3 статия   219 - 226
4 статия   227 - 238
5 статия   239 - 248
6 статия   249 - 254
7 статия   255 - 259
8 статия   261 - 267
9 статия   269 - 281
10 статия   283 - 290
11 статия   291 - 298
12 статия   299 - 303
13 статия   305 - 309
14 статия   311 - 322
15 статия   323 - 333
16 статия   335 - 348
17 статия   349 - 357
18 статия   359 - 370
19 статия   371 - 380
20 статия   381 - 388
21 статия   389 - 394
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ И АГРОТЕХНИКА
 
ПРОДУКТИВНОСТ НА СОЯТА ПРИ РАЗЛИЧНИ ПОЛИВНИ РЕЖИМИ
В УСЛОВИЯТА НА ЦЕНТРАЛНА СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ
  Георги Георгиев  
Опитна станция по соята – Павликени
 
     Резюме
 
Проучeно е влиянието на различни поливни режими върху добива на най-разпространеният в практиката сорт соя „Сребрина”. Изследването е проведено в Опитната станция по соята – Павликени, чрез полски експеримент върху почвен подтип излужен чернозем през периода 2008-2010 г. В агроклиматично отношение периода обхваща две сухи (2008 и 2009 г.) и една много влажна година -2010 г. Проучени са 11 варианта на поливни режими, включващи: един - оптимален вариант; три - с две поливка; три - с една поливка; три - с редуцирани поливни норми и един вариант - като оптималния, но поливан през бразда. Опита е изведен по метода на дългите парцели, с големина на опитната парцелка 21 m2, а на реколтната 10 m2. Подаденото водно количество е отчитано с водомер. В резултат на изследването е установено, че за условията на Централна Северна България средно за двете сухи години най-висок добив е получен от оптималният вариант – 313 kg/da, т.е. почти колкото през 2010 г. от ненапояваният вариант -318 kg/da. Следва варианта с две поливки, чрез отмяна на трета – 281 kg/da и варианта с 25% намаление на поливната норма – 282 kg/da. Представени са данни за коефициента на ефективност на напоителната норма, определена е ET и делът на формиращите я елементи (валежи, напоителна норма и воден запас) и е установена връзката между ЕТ и Мн, между добива на зърно и Мн. Представените резултати от изследването могат да се използват в практиката с цел повишаване на ефективността от напояването на соята в условия на воден дефицит.

Ключови думи: соя – поливни режими –продуктивност

Съкращения: ЕТ – евапотранспирация; Мн –напоителна норма