ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Книжка 1
Книжка 2
1 статия   203 - 208
2 статия   209 - 217
3 статия   219 - 226
4 статия   227 - 238
5 статия   239 - 248
6 статия   249 - 254
7 статия   255 - 259
8 статия   261 - 267
9 статия   269 - 281
10 статия   283 - 290
11 статия   291 - 298
12 статия   299 - 303
13 статия   305 - 309
14 статия   311 - 322
15 статия   323 - 333
16 статия   335 - 348
17 статия   349 - 357
18 статия   359 - 370
19 статия   371 - 380
20 статия   381 - 388
21 статия   389 - 394
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ И АГРОТЕХНИКА
 
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОМЕНИТЕ ВЪВ ФОРМИТЕ
НА ПОЧВЕНАТА КИСЕЛИННОСТ В ДВУПОЛЕН СЕИТБООБОРОТ
В РЕЗУЛТАТ НА СИСТЕМНОТО 40 ГОДИШНО МИНЕРАЛНО ТОРЕНЕ
С РАЗЛИЧНИ НОРМИ И СЪОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ АЗОТА, ФОСФОРА И КАЛИЯ
  Маргарита Нанкова  
Добруджански земеделски институт - гр. Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Системното минерално торене в продължение на 40 години с различни норми и съотношения между азота, фосфора и калия оказва силно влияние върху агрохимическото състояние на слабо излужения чернозем на голяма дълбочина по профила (0-400 cm). Промените в стойностите на рН засягат най-силно слоя 20-40 cm. Негативните тенденции засягат и слоя 40-60 cm, където е установено съществено намаление в сорбционния капацитет на почвата - с 9,6% спрямо установеното в края на 30-тата година. Остатъчната хидролитична киселинност е една от формите, чиито стойности са силно повлияни от продължителното минерално торене, особено при варианта N180P60K60 (1,36 cmolckg-1 почва). Установена е силна амплитуда във вариране стойностите й по дълбочина на профила – от пълно отсъствие до 5,90 cmolckg-1 почва. С най-високи стойности се отличават повърхностните слоеве 0-10 и 10-20 cm, които се атакуват най-интензивно от агротехническите практики торене и обработки. Макар и в намаляващ порядък целия 1-ви и 2-ри метър се характеризират с присъствие на остатъчна хидролитична киселинност. При следващите дълбочини същата отсъства, за да се появи отново в слоевете 360-380 и 380-400 cm. Третият метър се отличава с пълно отсъствие на остатъчна хидролитична киселинност, 100% наситеност с бази и повишаване съдържанието на обменен Mg2+ - със 73,9% над 1-вия метър и със 71,2% над установеното във 2-рия метър. Това, което характеризира отделните слоеве на 4-тия метър, освен визуалната промяна в цвета на почвата, е отново появата на остатъчна хидролитична киселинност, сравнително рязко повишаване съдържанието на обменен Mg2+ спрямо 3-тия метър (с 62,6%). Средно за тази дълбочина в опитния участък е установена по-голяма сума на обменните бази в сравнение с 2-рия и 3-тия метър, както и по-висок сорбционен капацитет на почвата. Промените в резултат на продължителното земеделско ползване на участъка и системното минералното торене намалява обменните Са2+ и Mg2+ и сумата им, което води и до намаляване степента на наситеност с бази. Същото варира от с 4,4% (N120P0K0) до с 8,1% (N120P120K120) и е изразено най-силно в повърхностните слоеве: 0-20 cm – с 8,1%; 20-40 cm – с 6,5% и 40-60 cm – с 4,1%. Най-силно доказателство за силното влияние на продължителното минерално торене с различни норми и съотношения върху агрохимическия статус на слабо излужения чернозем в опитния участък е появата на обменен Al3+ в почвения поглъщателен комплекс (ППК). Появата му е установена в повърхностните слоеве (0-10 и 10-20 cm) при вариантите N180P0K0 и N180P60K60. От тази дълбочина надолу същият не присъства в ППК.

Ключови думи: 40-годишно минерално торене, форми на почвената киселинност