ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОМЕНИТЕ ВЪВ ФОРМИТЕ НА ПОЧВЕНАТА КИСЕЛИННОСТ В ДВУПОЛЕН СЕИТБООБОРОТ В РЕЗУЛТАТ НА СИСТЕМНОТО 40 ГОДИШНО МИНЕРАЛНО ТОРЕНЕ С РАЗЛИЧНИ НОРМИ И СЪОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ АЗОТА, ФОСФОРА И КАЛИЯ
Маргарита Нанкова
Добруджански земеделски институт - гр. Генерал Тошево
Резюме
Системното минерално торене в продължение на 40 години с различни норми и съотношения между азота, фосфора и калия оказва силно влияние върху агрохимическото състояние на слабо излужения чернозем на голяма дълбочина по профила (0-400 cm). Промените в стойностите на рН засягат най-силно слоя 20-40 cm. Негативните тенденции засягат и слоя 40-60 cm, където е установено съществено намаление в сорбционния капацитет на почвата - с 9,6% спрямо установеното в края на 30-тата година.
Остатъчната хидролитична киселинност е една от формите, чиито стойности са силно повлияни от продължителното минерално торене, особено при варианта N180P60K60 (1,36 cmolckg-1 почва). Установена е силна амплитуда във вариране стойностите й по дълбочина на профила – от пълно отсъствие до 5,90 cmolckg-1 почва. С най-високи стойности се отличават повърхностните слоеве 0-10 и 10-20 cm, които се атакуват най-интензивно от агротехническите практики торене и обработки. Макар и в намаляващ порядък целия 1-ви и 2-ри метър се характеризират с присъствие на остатъчна хидролитична киселинност. При следващите дълбочини същата отсъства, за да се появи отново в слоевете 360-380 и 380-400 cm. Третият метър се отличава с пълно отсъствие на остатъчна хидролитична киселинност, 100% наситеност с бази и повишаване съдържанието на обменен Mg2+ - със 73,9% над 1-вия метър и със 71,2% над установеното във 2-рия метър. Това, което характеризира отделните слоеве на 4-тия метър, освен визуалната промяна в цвета на почвата, е отново появата на остатъчна хидролитична киселинност, сравнително рязко повишаване съдържанието на обменен Mg2+ спрямо 3-тия метър (с 62,6%). Средно за тази дълбочина в опитния участък е установена по-голяма сума на обменните бази в сравнение с 2-рия и 3-тия метър, както и по-висок сорбционен капацитет на почвата.
Промените в резултат на продължителното земеделско ползване на участъка и системното минералното торене намалява обменните Са2+ и Mg2+ и сумата им, което води и до намаляване степента на наситеност с бази. Същото варира от с 4,4% (N120P0K0) до с 8,1% (N120P120K120) и е изразено най-силно в повърхностните слоеве: 0-20 cm – с 8,1%; 20-40 cm – с 6,5% и 40-60 cm – с 4,1%.
Най-силно доказателство за силното влияние на продължителното минерално торене с различни норми и съотношения върху агрохимическия статус на слабо излужения чернозем в опитния участък е появата на обменен Al3+ в почвения поглъщателен комплекс (ППК). Появата му е установена в повърхностните слоеве (0-10 и 10-20 cm) при вариантите N180P0K0 и N180P60K60. От тази дълбочина надолу същият не присъства в ППК.
Ключови думи: 40-годишно минерално торене, форми на почвената киселинност