РЕАКЦИЯ НА НОВИ СОРТОВЕ ТВЪРДА ПШЕНИЦА КЪМ НИВОТО НА АЗОТНО ХРАНЕНЕ І. ДОБИВ НА ЗЪРНО И ПАРАМЕТРИ НА ПРОДУКТИВНОСТ
Светла Костадинова1, Галя Панайотова2
1 - Аграрен Университет – Пловдив 2 - Институт по полски култури - Чирпан
Резюме
Целта на изследването е да се оцени продуктивността на генотипове твърда пшеница, модифицирани от норми на азотно торене през години с различни метеорологични условия. Анализирани са резултати от полски опит, изведен в Института по полски култури-Чирпан на почвен тип излужена смолница през 2008-2010 г. В изследването са включени българските генотипове “Прогрес”, “Възход”, “Виктория” и “Предел”, отглеждани при азотно торене в норми 0; 6; 8; 10; 12; 14; 16 и 18 kg/da. Установено бе, че генотиповете твърда пшеница формират среден добив на зърно 419 kg/da, вариращ от 370 kg/da през 2008 г. до 450 kg/da през 2009 г. Средният добив по сортове е от 405 kg/da при “Прогрес” до 441 kg/da при “Предел”. При торене с N12 средният добив е 443.5 kg/da, превишаващ неторено с 32.5 %, като при сорт “Предел” добивът на зърно достига 473 kg/da. Изпитваните по-високи N норми не гарантират кратно увеличение на продуктивността. В изследването нивото на азотно торене се явява най-силния източник на вариране (42.22 % от общото влияние на факторите), доказано при Р≤0.001. Условията през годините също влияят във висока степен (17.5 %). Различията в добива между генотиповете са доказани при Р≤0.05 при по-ниско участие от общото вариране - 5.27 %. Взаимодействието G х N е несъществено (1.41 %), т.е. реакцията на сортовете към нивото на азотно хранене през периода по отношение на продуктивността е еднопосочна. Средната височина на растенията е 93.4 cm, като при сорт “Прогрес” стойностите са най-високи – 101.5 cm, а при “Възход” - най-ниски (87.4 cm). Доказана е сортова реакция по отношение на основни структурни елементи на добива.
