ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Книжка 1
Книжка 2
1 статия   195 - 220
2 статия   221 - 232
3 статия   233 - 241
4 статия   243 - 253
5 статия   255 - 261
6 статия   263 - 267
7 статия   269 - 274
8 статия   275 - 284
9 статия   285 - 292
10 статия   293 - 298
11 статия   299 - 303
12 статия   305 - 311
13 статия   313 - 333
14 статия   335 - 340
15 статия   341 - 349
16 статия   351 - 362
17 статия   363 - 376
18 статия   377 - 381
19 статия   383 - 388
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ И АГРОТЕХНИКА
 
АГРОТЕХНИЧЕСКИ ФАКТОРИ И ДОБИВ ЗЪРНО
ПРИ ОБИКНОВЕНАТА ПШЕНИЦА (Triticum aestivum L.)
  Албена Иванова, Ибрахим Kасимов, Маргарита Нанкова, Николай Ценов  
Добруджански земеделски институт - гр. Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Пшеницата е едно от най-древните културни растения на Земята, което заема първо място в групата на зърнено-житните. Поради тази причина получаването на по-високи добиви е основна задача пред технологията й на отглеждане. Генетичният потенциал на пшеницата може да бъде максимално постигнат ако се използват подходящи съчетания между основните фактори минерално торене и вид на предшественика, когато не се знае каква година следва след сеитба. За да се определят реалните ефекти от прилагането на тези фактори e изследван добива зърно при различни генотипове обикновена пшеница през 11-годишен период, в който е налице голямо вариране на условията на отглеждане през всеки отделен сезон. Проучваните сортове са засявани в оптималния за региона агротехнически срок с посевна норма от 500 к.с./m2 след четири предшественика – фасул, слънчоглед, царевица за зърно и царевица за силаж. В изследването са включени три норми на минерално торене, които са съобразени с вида на предшественика: Т1 – контролни варианти без торене, Т2 – N6P6 след фасул и N10P10 след останалите предшественици, Т3 – N10P10 след фасул и N14P14 след останалите предшественици. Анализирано е влиянието на факторите предшественик и торене върху формирането на добива от зърно на фона на различни условия на годината. Комплексът от сезонни условия и нивото на минерално торене са основните фактори, определящи величината на добива зърно. Формулирани са следните основни изводи: 1) минералното торене в зависимост от вида на предшественика е определящ фактор при формиране на добива от зърно при обикновената пшеница, дори при неблагоприятни условия на отглеждане; 2) при години с благоприятни условия минералното торене повишава добива от зърно, а разликата между предшествениците е малка; 3) при неблагоприятни условия на средата разликата в добива между торовите варианти намалява относително, а ролята на предшественика нараства значително; 4) независимо от условията на годината фасулът се утвърждава като най-добър предшественик за пшеницата, а царевицата за зърно влияе най-негативно при формирането на добива.

Ключови думи: пшеница – добив – година – предшественик – торене