АГРОТЕХНИЧЕСКИ ФАКТОРИ И ДОБИВ ЗЪРНО ПРИ ОБИКНОВЕНАТА ПШЕНИЦА (Triticum aestivum L.)
Албена Иванова, Ибрахим Kасимов, Маргарита Нанкова, Николай Ценов
Добруджански земеделски институт - гр. Генерал Тошево
Резюме
Пшеницата е едно от най-древните културни растения на Земята, което заема първо място в групата на зърнено-житните. Поради тази причина получаването на по-високи добиви е основна задача пред технологията й на отглеждане. Генетичният потенциал на пшеницата може да бъде максимално постигнат ако се използват подходящи съчетания между основните фактори минерално торене и вид на предшественика, когато не се знае каква година следва след сеитба. За да се определят реалните ефекти от прилагането на тези фактори e изследван добива зърно при различни генотипове обикновена пшеница през 11-годишен период, в който е налице голямо вариране на условията на отглеждане през всеки отделен сезон. Проучваните сортове са засявани в оптималния за региона агротехнически срок с посевна норма от 500 к.с./m2 след четири предшественика – фасул, слънчоглед, царевица за зърно и царевица за силаж. В изследването са включени три норми на минерално торене, които са съобразени с вида на предшественика: Т1 – контролни варианти без торене, Т2 – N6P6 след фасул и N10P10 след останалите предшественици, Т3 – N10P10 след фасул и N14P14 след останалите предшественици. Анализирано е влиянието на факторите предшественик и торене върху формирането на добива от зърно на фона на различни условия на годината. Комплексът от сезонни условия и нивото на минерално торене са основните фактори, определящи величината на добива зърно. Формулирани са следните основни изводи: 1) минералното торене в зависимост от вида на предшественика е определящ фактор при формиране на добива от зърно при обикновената пшеница, дори при неблагоприятни условия на отглеждане; 2) при години с благоприятни условия минералното торене повишава добива от зърно, а разликата между предшествениците е малка; 3) при неблагоприятни условия на средата разликата в добива между торовите варианти намалява относително, а ролята на предшественика нараства значително; 4) независимо от условията на годината фасулът се утвърждава като най-добър предшественик за пшеницата, а царевицата за зърно влияе най-негативно при формирането на добива.
