ПЛАСТИЧНОСТ И СТАБИЛНОСТ НА ПРОДУКТИВНОСТТА НА НОВИ СОРТОВЕ ЗРЯЛ ФАСУЛ (PHASEOLUS VULGARIS L.)
Димитър Генчев
Добруджански земеделски институт - гр. Генерал Тошево
Резюме
Продуктивността е фенотипна експресия на генотипа на сорта (G) във взаимодействие с условията на околната среда (E). Продуктивността трябва да бъде не само висока, но пластична и стабилна в различните години и райони на култивиране.
В периода 2005 – 2007 г. е изведен конкурсен сортов опит за установяване пластичността и стабилността на добива на 11 сорта обикновен зрял фасул (Phaseolus vulgaris L.) принадлежащи към три растежни типа. От растежен тип Ia в изследването са включени сортовете ‘Дунав 1’, ‘Търново 13’, ‘Тракия’, ‘Мизия’ и ‘ГТБ Хелис’; растежен тип IIa – ‘Абритус’ и ‘Беслет’;.и от растежен тип IIIb – ‘Добруджански 7’, ‘Добруджански ран’, ‘Пловдив 10’ и ‘Еликсир’. Като стандарти са използвани сортовете ‘Дунав 1’, ‘Търново 13’, ‘Абритус’, ‘Добруджански 7’, ‘Добруджански ран’, и ‘Пловдив 10’. Останалите пет сорта зрял фасул (‘Тракия’, ‘Мизия’, ‘ ГТБ Хелис’, ‘Беслет’ и ‘Еликсир’ са нови сортове на ДЗИ, гр. Генерал Тошево. Сравнителното изследване на продуктивността е осъществено чрез извеждане на конкурсен сортов опит заложен по блоковия метод в четири повторения с площ на опитната парцелка 10 m2. Сеитбата е извършена с парцелна сеялка “Plotman” в четири реда, при междуредово разстояние 33.3 cm, с ширина на парцелата 1 m и разстояние между парцелите 50 cm. Сеитбата е извършена с 50%-но завишена сеитбена норма, като след поникване е извършено редуциране на поникналите растения до 30 растения/m2 при сортовете от IIIb растежен тип и 40 растения/m2 при сортовете от Ia и IIa растежни типове. Преди сеитба е приложен почвения хербицид с инкорпориране агрифлан 24 ЕК (трифлуралин) в доза 3000 ml/ha и след сеитбено преди поникване афалон 45 СК (линурон) в доза 3000 g/ha. През вегетацията е извършено трикратно плевене. Прибирането е извършено двуфазно – ръчно скубане и вършитба с парцелен микрокомбайн Wintersteiger–Elite. Теглата на пробите са приравнени към 14 % съдържание на влага в семената.
Представянето на данните във фигурите е осъществено с помощта на софтуерния продукт Microsoft Excelxp . Регресионният анализ на Finlay и Wilkinson (1963) е направен с помощта на софтуерния продукт GEST на Ukai (1996). С GEST са изчислени IPCA1, bi двумерната графика по модела AMMI1 с абсциса отразяваща средния добив и ордината – индекса на околната среда. С помощта на софтуерния продукт MATMODEL Version 3.0 (Gauch, 2007) са направени: анализ на вариансата (ANOVA); анализ на принципните компоненти (PCA); съвместна линейна регресия (LR) и адитивен главен ефект и анализ на мултипликационните взаимодействия (AMMI). Параметрите YSi и σi2 (Kang 1993) са изчслени с помощта на софтуерния продукт STABLE.
GGE biplot анализа е осъществен със софтуерния продукт на Yan (2001), който се базира на линейния модел: Ŷ = μ + αi + βj + Φij, където: Ŷ е очаквания добив от генотип i през годината j, μ е средния добив от целия опит, αi – главния ефект на генотипа i; βj – главния ефект на средата j, и Φij – взаимодействие на генотип i през година j.
Идеалният сорт за селекционера, който най-добре да удовлетворява изискванията на практиката, трябва да бъде с висока продуктивност, с регресионен коефициент bi =1.0 и най-малко отклонение на фактическите данни от регресионната крива. Стабилният генотип следва динамиката на условията на околната среда. Сортовете от IIIb растежен тип: ‘Добруджански 7’, ‘Добруджански ран’, ‘Еликсир’ и ‘Пловдив 10’ през периода на изпитването (2005 г. – 2007 г.) са показали най-висока средна продуктивност от 1695 kg/ha, с размах от 1482 kg/ha до 1906 kg/ha. Сорт ‘Пловдив 10’ е с най-висока продуктивност, ранг 1, през 2005 г., 2006 г. и средно за периода 2005 г. – 2007 г. (1906 kg/ha.), а през 2006 г. с най-висока продуктивност, ранг 1, и ранг 2 за периода 2005 г. – 2007 г. е сорт ‘Еликсир’. Сорт ‘Еликсир’ се характеризира с най-висока стабилност (σi2 = 5337) и регресионен коефициент почти равен на единица (bi = 0,935).
Сортовете от IIa тип ‘Абритус’ и ‘Беслет’ са със средна продуктивност (1478 kg/ha) между IIIb (1695 kg/ha) и Ia (1067 kg/ha) типове. Предимството на тези сортове пред сортовете от III тип е свързано с проблеми свързани със склеротиния и рискове по време на прибирането, свързани с полягащия храст. Тези проблеми при извеждане на нашите опити липсваха, поради което предимството на IIa тип над IIIb тип в това отношение не беше проявено. Ето защо както средния добив (1332 kg/ha за сорт ‘Беслет’ и 1623 kg/ha за сорт ‘Абритус’), така и стабилността на продуктивността (σi2 = 92922 за сорт ‘Абритус’ и σi2 = 120935 за сорт ‘Беслет’) са със средни стойности.
Средният добив от Iви тип сортове е най-нисък (1067 kg/ha) от трите групи сортове. С най-висок среден добив е сорт ‘Тракия’ 1405 kg/ha, следван от сорт ‘ГТБ Хелис’ 1306 kg/ha. Въпреки, че I-ви тип се смята за растежен хабитус с най-ниска адаптивна способност, то сорт ‘Тракия’ се характеризира с една от най-високите стабилности на добива (σi2 = 9764) съчетана с висока продуктивност. Сорт ‘Тракия’ притежава и много добър регресионен коефициент (bi = 1.104) с леко завишена чувствителност към промените на екологичните фактори. С най-малка чувствителност към екологичните фактори са сортовете ‘Дунав 1’ и ‘Мизия’ съответно bi = 0.632 и bi = 0.447.
Ключови думи: Phaseolus vulgaris – Нови сортове – Пластичност – Стабилност – Норма на реакция – Параметър на Kang (YSi) – GGE biplot анализ – AMMI – РСА.
