ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Книжка 1
Книжка 2
1 статия   195 - 220
2 статия   221 - 232
3 статия   233 - 241
4 статия   243 - 253
5 статия   255 - 261
6 статия   263 - 267
7 статия   269 - 274
8 статия   275 - 284
9 статия   285 - 292
10 статия   293 - 298
11 статия   299 - 303
12 статия   305 - 311
13 статия   313 - 333
14 статия   335 - 340
15 статия   341 - 349
16 статия   351 - 362
17 статия   363 - 376
18 статия   377 - 381
19 статия   383 - 388
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА БОБОВИ КУЛТУРИ
 
ПЛАСТИЧНОСТ И СТАБИЛНОСТ НА ПРОДУКТИВНОСТТА
НА НОВИ СОРТОВЕ ЗРЯЛ ФАСУЛ (PHASEOLUS VULGARIS L.)
  Димитър Генчев  
Добруджански земеделски институт - гр. Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Продуктивността е фенотипна експресия на генотипа на сорта (G) във взаимодействие с условията на околната среда (E). Продуктивността трябва да бъде не само висока, но пластична и стабилна в различните години и райони на култивиране.
   В периода 2005 – 2007 г. е изведен конкурсен сортов опит за установяване пластичността и стабилността на добива на 11 сорта обикновен зрял фасул (Phaseolus vulgaris L.) принадлежащи към три растежни типа. От растежен тип Ia в изследването са включени сортовете ‘Дунав 1’, ‘Търново 13’, ‘Тракия’, ‘Мизия’ и ‘ГТБ Хелис’; растежен тип IIa – ‘Абритус’ и ‘Беслет’;.и от растежен тип IIIb – ‘Добруджански 7’, ‘Добруджански ран’, ‘Пловдив 10’ и ‘Еликсир’. Като стандарти са използвани сортовете ‘Дунав 1’, ‘Търново 13’, ‘Абритус’, ‘Добруджански 7’, ‘Добруджански ран’, и ‘Пловдив 10’. Останалите пет сорта зрял фасул (‘Тракия’, ‘Мизия’, ‘ ГТБ Хелис’, ‘Беслет’ и ‘Еликсир’ са нови сортове на ДЗИ, гр. Генерал Тошево. Сравнителното изследване на продуктивността е осъществено чрез извеждане на конкурсен сортов опит заложен по блоковия метод в четири повторения с площ на опитната парцелка 10 m2. Сеитбата е извършена с парцелна сеялка “Plotman” в четири реда, при междуредово разстояние 33.3 cm, с ширина на парцелата 1 m и разстояние между парцелите 50 cm. Сеитбата е извършена с 50%-но завишена сеитбена норма, като след поникване е извършено редуциране на поникналите растения до 30 растения/m2 при сортовете от IIIb растежен тип и 40 растения/m2 при сортовете от Ia и IIa растежни типове. Преди сеитба е приложен почвения хербицид с инкорпориране агрифлан 24 ЕК (трифлуралин) в доза 3000 ml/ha и след сеитбено преди поникване афалон 45 СК (линурон) в доза 3000 g/ha. През вегетацията е извършено трикратно плевене. Прибирането е извършено двуфазно – ръчно скубане и вършитба с парцелен микрокомбайн Wintersteiger–Elite. Теглата на пробите са приравнени към 14 % съдържание на влага в семената.
   Представянето на данните във фигурите е осъществено с помощта на софтуерния продукт Microsoft Excelxp . Регресионният анализ на Finlay и Wilkinson (1963) е направен с помощта на софтуерния продукт GEST на Ukai (1996). С GEST са изчислени IPCA1, bi двумерната графика по модела AMMI1 с абсциса отразяваща средния добив и ордината – индекса на околната среда. С помощта на софтуерния продукт MATMODEL Version 3.0 (Gauch, 2007) са направени: анализ на вариансата (ANOVA); анализ на принципните компоненти (PCA); съвместна линейна регресия (LR) и адитивен главен ефект и анализ на мултипликационните взаимодействия (AMMI). Параметрите YSi и σi2 (Kang 1993) са изчслени с помощта на софтуерния продукт STABLE.
   GGE biplot анализа е осъществен със софтуерния продукт на Yan (2001), който се базира на линейния модел: Ŷ = μ + αi + βj + Φij, където: Ŷ е очаквания добив от генотип i през годината j, μ е средния добив от целия опит, αi – главния ефект на генотипа i; βj – главния ефект на средата j, и Φij – взаимодействие на генотип i през година j.
   Идеалният сорт за селекционера, който най-добре да удовлетворява изискванията на практиката, трябва да бъде с висока продуктивност, с регресионен коефициент bi =1.0 и най-малко отклонение на фактическите данни от регресионната крива. Стабилният генотип следва динамиката на условията на околната среда. Сортовете от IIIb растежен тип: ‘Добруджански 7’, ‘Добруджански ран’, ‘Еликсир’ и ‘Пловдив 10’ през периода на изпитването (2005 г. – 2007 г.) са показали най-висока средна продуктивност от 1695 kg/ha, с размах от 1482 kg/ha до 1906 kg/ha. Сорт ‘Пловдив 10’ е с най-висока продуктивност, ранг 1, през 2005 г., 2006 г. и средно за периода 2005 г. – 2007 г. (1906 kg/ha.), а през 2006 г. с най-висока продуктивност, ранг 1, и ранг 2 за периода 2005 г. – 2007 г. е сорт ‘Еликсир’. Сорт ‘Еликсир’ се характеризира с най-висока стабилност (σi2 = 5337) и регресионен коефициент почти равен на единица (bi = 0,935).
   Сортовете от IIa тип ‘Абритус’ и ‘Беслет’ са със средна продуктивност (1478 kg/ha) между IIIb (1695 kg/ha) и Ia (1067 kg/ha) типове. Предимството на тези сортове пред сортовете от III тип е свързано с проблеми свързани със склеротиния и рискове по време на прибирането, свързани с полягащия храст. Тези проблеми при извеждане на нашите опити липсваха, поради което предимството на IIa тип над IIIb тип в това отношение не беше проявено. Ето защо както средния добив (1332 kg/ha за сорт ‘Беслет’ и 1623 kg/ha за сорт ‘Абритус’), така и стабилността на продуктивността (σi2 = 92922 за сорт ‘Абритус’ и σi2 = 120935 за сорт ‘Беслет’) са със средни стойности.
Средният добив от Iви тип сортове е най-нисък (1067 kg/ha) от трите групи сортове. С най-висок среден добив е сорт ‘Тракия’ 1405 kg/ha, следван от сорт ‘ГТБ Хелис’ 1306 kg/ha. Въпреки, че I-ви тип се смята за растежен хабитус с най-ниска адаптивна способност, то сорт ‘Тракия’ се характеризира с една от най-високите стабилности на добива (σi2 = 9764) съчетана с висока продуктивност. Сорт ‘Тракия’ притежава и много добър регресионен коефициент (bi = 1.104) с леко завишена чувствителност към промените на екологичните фактори. С най-малка чувствителност към екологичните фактори са сортовете ‘Дунав 1’ и ‘Мизия’ съответно bi = 0.632 и bi = 0.447.

Ключови думи: Phaseolus vulgaris – Нови сортове – Пластичност – Стабилност – Норма на реакция – Параметър на Kang (YSi) – GGE biplot анализ – AMMI – РСА.