ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Книжка 1
Книжка 2
1 статия   195 - 220
2 статия   221 - 232
3 статия   233 - 241
4 статия   243 - 253
5 статия   255 - 261
6 статия   263 - 267
7 статия   269 - 274
8 статия   275 - 284
9 статия   285 - 292
10 статия   293 - 298
11 статия   299 - 303
12 статия   305 - 311
13 статия   313 - 333
14 статия   335 - 340
15 статия   341 - 349
16 статия   351 - 362
17 статия   363 - 376
18 статия   377 - 381
19 статия   383 - 388
Том VI, 2010
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия СЕЛЕКЦИЯ НА ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУРИ
 
ПОЛИМОРФИЗЪМ НА ГЛУТЕНИНИ И ГЛИАДИНИ В ОБРАЗЦИ НА Aegilops tauschii (2n=14, DD)
  Соня Донева, Пенко Спецов  
Добруджански земеделски институт - гр. Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Обект на изследване са 14 образеца от дивия диплоиден вид Aegilops tauschii, донор на D генома в хлебната пшеница. Биохимичният анализ показа съществено вариране на високомолекулните глутенини в образците на дивия вид в сравнение с културната пшеница. Установени са осем Glu–D1 алела, които са резултат от комбинацията на различни х- и у-тип субединици. Шест х–тип глутенинови субединици: 1t, 2.1t, 1.5t, 2t, 4t и 5t са определени в зависимост от тяхната електрофоретична подвижност, както и пет субединици у–тип: 10.1t, 10.2t, 11t, 12t, 12.4t. Aнализът на глиадините установява значителен генетичен полиморфизъм и в Gli–Dt1 и Gli–Dt2 локусите на вида. Идентифицирани са много по-голям брой алели в сравнение с обикновената пшеница. Ето защо използваната номенклатура за глиадиновите алели на хексаплоидната пшеница се прилага и за класификацията в Aegilops tauschii, т.е. групиране в глиадинови блокове, принадлежащи към Gli-1 (в областите на ω- и γ- глиадините) и Gli-2 (в областите на β- и α- глиадините). Установени са тринадесет специфични за всеки образец глиадинови блока, принадлежащи към Gli–1 локуса. При шест oбразеца липсват характерните за T. aestivum бавноподвижни ω-глиадини, а други шест притежават характерните за всички хексаплоиди бавноподвижни бендове ω1 и ω2, които са един от двата основни протеинови типа в хлебната пшеница, известен като Chinese spring (CS) – тип. Три форми притежават по–бавно подвижни протеинови ω-бендове известни като Cheyenne–тип. Налице е частично, слабо експресиране или липса на α - глиадините от Gli – D2 блоковете. Припокриването на Gli–D1 и Gli–D2 групите в региона очертаващ γ- и β- зоните оказва съществено затруднение при класификацията на тези белтъци. Настоящото изследване потвърждава, че диплоидният прародител на пшеницата е ценен източник на специфични гени за качеството, които могат да се използват в селекцията за подобряване на културната пшеница.

Ключови думи: Aegilops tauschiiTriticum aestivum – D геном – HMW глутенини – SDS-PAGE – глиадини – A-PAGE