ИЗМЕНЕНИЯТА И КОЛЕБАНИЯТА НА КЛИМАТА И УСЛОВИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЗИМНА ПШЕНИЦА В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ
Валентин Казанджиев1, Веска Георгиева1, Дукена Жолева1, Николай Ценов3 Евгения Руменина2, Лъчезар Филчев2, Петър Димитров2, Георги Желев2
1 – Национален институт по метеорология и хидрология - БАН 2 – Институт за космически и Слънчево-Земни изследвания - БАН 3 – Добруджански земеделски институт - СА
Резюме
В исторически план и понастоящем област Добрич се свързва с производството на най-добрите и високопродуктивни сортове зимна пшеница. В представите на по-възрастното поколение Добруджа се свързва с понятието „житницата на България”. Същевременно е безспорно че, климатичните условия в много голяма степен определят сроковете за сеитба, провеждането на агротехнически и растително защитни дейности. Тези условия определят и темповете на растежа, развитието и продуктивността на посевите от зимната пшеница. През последните 40-50 години (1961-2010) в климатичните условия на страната ни се наблюдават тенденции, които е добре да бъдат взети предвид при определяне на съвременните условия за промишлено производство на зимна пшеница у нас и конкретно в област Добрич. Хидротермичните условия са тези, които осезаемо влияят върху сеитбата, поникването, презимуването, растежните условия след възстановяване на вегетацията през пролетта и в крайна сметка върху добивите от пшеница. Анализирани са средните температури по месеци и години за разглеждания период, които показват тенденция на нарастване. Това води до промяна в продължителността на вегетационния период и увеличение на сумите на активните и ефективни температури. Едновременно с това са установени показателни и съществени тенденции на намаляване на количеството на валежите с 20-40 мм в полските райони на страната. Изключение от това са североизточните и югоизточни райони на страната, където годишната сума на валежите се е увеличила с 20-30 мм. Промяната на агроклиматичните условия се характеризира и с променени условия на презимуване, отсъствието на дебела снежна покривка, намалено ниво на влагозапасяване на почвата, увеличение на честотата на аномалиите и опасните явления. Повишаването на температурите увеличава риска от засушаване и от топлинен стрес за посевите, влошава условията за опрашване, а това изисква промяна в стратегията за управление. Представени са и вероятностни оценки за наблюдаване на определени условия като сума на активните температури за периода от възобновяване на вегетацията до изкласяване и сума на валежите по месеци, по сезони и за стопанска година и техните обезпечености през целия разглеждан период и по години. Направени са симулации с климатичния модел “Aladin” и са получени стойностите на климатичните елементи при условията на емисионния сценарий А1В за 2050 и 2070 г. С получените стойности са проведени симулации за очакваните резултати от отглеждането на зимна пшеница в страната и в област Добрич. Резултатите се отнасят за неполивни условия и непроменена сортова рамка, т.е. в симулационния модел са заложени данни за биологичните възможности на сегашните сортове. Получените резултати могат да се имат предвид при създаването на нови сортове пшеница в съответствие с очакваните климатични промени.
Ключови думи: зимна пшеница; изменение на климата; очакван климат през 2050 и 2070; WOFOST.