ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ
издание на
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
гр. Генерал Тошево
 

търсене по автор

НАЧАЛО
Условия за публикуване
Редакционна колегия
Изисквания към авторите
Етични правила
Том XVI, 2026
Том XV, 2025
Том XIV, 2021
Том XIII, 2020
Том XII, 2019
Том XI, 2018
Том X, 2016
Том IX, 2014
Том VIII, 2012
Том VII, 2011
Том VI, 2010
Книжка 1
Книжка 2
1 статия   183 - 187
2 статия   189 - 200
3 статия   201 - 215
4 статия   217 - 233
5 статия   235 - 249
6 статия   251 - 259
7 статия   261 - 267
8 статия   269 - 278
9 статия   279 - 287
10 статия   189 - 192
11 статия   293 - 300
12 статия   301 - 305
13 статия   307 - 310
14 статия   311 - 316
15 статия   317 - 320
16 статия   321 - 324
17 статия   325 - 329
18 статия   331 - 336
Книжка 3
Том V, 2009
Том IV, 2007
Том III, 2006
Том II, 2005
Том I, 2004
Публикационнен процес
Статия
 Пълна версия ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ И АГРОТЕХНИКА
 
ПОВЕДЕНИЕ НА СОРТОВЕ ТВЪРДА И МЕКА ПШЕНИЦА
В УСЛОВИЯТА НА ДОБРУДЖА
  Албена Иванова, Николай Ценов  
Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево
 
     Резюме
 
Твърдата пшеница се отглежда на сравнително малки площи, като заема 8 до 10 % от площите на обикновената пшеница. Независимо от това, тя е икономически важна култура, поради уникалните си характеристики и крайните продукти, които се приготвят от нея. За тригодишен период (2008-2010) при полски условия е изследвано поведението на сортове твърда и обикновена пшеница. Анализирано е влиянието на някои основни агротехнически фактори, като предшественик, торене и условия на средата върху формиране на добива зърно и някои качествени показатели – масата на 1000 зърна и хектолитрова маса. Изследваните сортове са отглеждани по една и съща технология: засявани са в оптималния за региона агротехнически срок с посевна норма от 500 к.с./m2 след три предшественика – грах, слънчоглед и царевица. В изследването са включени три норми на минерално торене, които са съобразени с вида на предшественика. Торенето с фосфор и калий е фоново (Р6К6), а азотът се изпитва при следните торови норми: N12 и N18 след предшествениците слънчоглед и царевица, и N6 и N9 след пролетен грах. В опита е включена и контрола: N0P0K0. Установено е, че самостоятелният ефект на факторите е много по-силно изразен при формирането на добива при сортовете твърда пшеница, като годината е определяща. На второ място по значимост се нарежда видът на генотипа за разлика от изследваните сортове обикновена пшеница, при които минералното торене е мощен фактор, формиращ продуктивността им. Масата на 1000 зърна в най-силна степен се влияе от генотипа, като нормата на минерално торене и видът на предшественика са също с голяма тежест при формиране едрината на зърното при сортовете твърда пшеница, и с много по-слабо въздействие при сортовете обикновена пшеница. Хектолитровата маса е признак, който се формира под влияние на метеорологичните условия през годините, но видът обикновена пшеница има по-голямо влияние върху него, отколкото видът твърда пшеница. По предшественици изследваните твърди пшеници формират по-нисък добив зърно от обикновената пшеница, но по-високи маса на 1000 зърна и хектолитрова маса. Минералното торене увеличава продуктивността на изследваните генотипове твърда и обикновена пшеница и понижава масата на 1000 зърна и хектолитровата маса. Условията през годините диференцират изследваните сортове пшеница в отделни, статистически достоверни групи.

Ключови думи:твърда пшеница – добив – условия на годината – торене – предшественик